На около 400 метра над долината на река Рио Негро в Колумбия, 9-годишната Дейзи Мора се хвърля над пропастта. Спокойно – тя не го прави съвсем без предпазни мерки - това е просто начин за ходене на училище за нея и 5-годишния ѝ брат.

Дейзи се спуска с над 60 километра в час всяка сутрин по стара и очукана стоманена тел, висяща над долината, за да стигне на срещуположната страна на пропастта - отдалечена на половин миля (800 метра). Пътешествието ѝ трае около минута, но със сигурност е изпълнено с прилив на адреналин.

За единадесетте семейства, които живеят в отдалечената местност в южноамериканската страна, 40 км от столицата Богота, това е единственият път за придвижване и достигане до цивилизацията.

12-те на брой кабели свързват единия с другия край на долината, както и с останалата част на света, пишат британските вестници „Дейли мейл“ и „Гардиън“

Германският изследовател Александър фон Хумболт е първият човек от Западния свят, който става свидел на необичайната система за придвижване. Първоначално са използвани конопени въжета, но впоследствие на тяхно място започват да се поставят стоманени кабели, които и сега са основният начин, с който местните се свързват с останалата част на света.

Фермерите от района използват системата от кабели, за да пренасят стоки, а децата пътуват по тях, за да стигнат до училище в най-близкия град.

Kогато кабелите са мокри, Дейзи и другите деца от отдалечения селски район, трябва да си стоят вкъщи – нещо, за което повечето ученици си мечтаят.

За кабелната система над Рио Негро в Колумбия разказва фотографът Кристофър Ото. Негови снимки на пътуващите за училище деца може да видите тук.