Майорка преживява невиждана бедност. Засегнати са не само местните хора, но и много от заможните чужденци с луксозни имоти на острова. Което не беше съсипано от масовия туризъм, сега го довършва пандемията, пише "Дойче веле".
Майорка беше първият от Балеарските острови, който през 2020 година се отвори за туристи - макар и само за два месеца, преди отново да влезе в локдаун. Нито един друг автономен регион на Испания не пострада по-тежко в пандемията - туризмът и благоденствието на острова се сринаха както никъде другаде. Това едва ли е голяма изненада, като се знае, че 75% от приходите на местните хора са свързани пряко или косвено с туристите. Съответно високи са стандартът на живота и цените на остров Майорка.
Въпреки това местното правителство на Балеарите удължи сегашния локдаун до март. Това е компромисно решение, с което то се опитва да спаси някак туризма по време на предстоящите великденски празници. Местните хора постоянно протестират срещу мерките, наложени на острова заради пандемията.
Испанският премиер Педро Санчес иска да подпомогне с европейските помощи на стойност 140 милиарда евро онези промишлени отрасли, които имат бъдеще. На този фон местното балеарско правителство обяви, че създава ново министерство за разпределяне на предвидените средства за региона. С най-висок приоритет се ползват висшето образование, културата и селското стопанство.
Бедността вече удря по всички
Том Мардорф е германски предприемач, който прекарва голяма част от годината на остров Майорка, където търгува с природна козметика и хранителни добавки. А съвместно с църквата в Санта Понса той е създал и хранителна банка. С частни дарения се закупува храна, с която се оказва помощ на около 70 местни семейства. Повечето дарители и доброволци са чужденци като него, които живеят на острова.
„Бедността не засяга само персонала на заведенията и хотелите, а удря вече и по много архитекти или адвокати. В Палма могат да се видят все повече хора, които живеят на палатки“, казва британецът Пол Камерън. Неговото петчленно семейство засега успява да се задържи на повърхността единствено благодарение на спестяванията си.
Фатална зависимост от туризма
Основният проблем на Майорка има корени в миналото. През 1970-те години испанският диктатор Франко превърна страната в туристически рай за по-платежоспособните туристи от Северна Европа, а Майорка – в център на масовия туризъм с такива атракции като Балерман или курортния център Магалуф с огромните си хотели директно на плажа, които обаче допринасят много за замърсяването на морето.
Дълго време Майорка беше златна мина, която осигуряваше нарастващи доходи на местните хора. От това се възползваха и много чужденци, които през 1980-те и 1990-те години на миналия век отвориха множество ресторанти, хотели, лекарски кабинети, адвокатски кантори и бюра за недвижими имоти. А с пари от европейските фондове бяха построени пътища, мостове, високоскоростни мрежи и летища.
След това дойдоха Брекзит, фалитът на туристическия концерн „Томас Кук“ и пандемията. А пропастта между местните хора и по-състоятелните чужденци става все по-голяма. Многото скандинавци, британци, американци и германци, живеещи в луксозни жилища на острова, почти не усещат пълзящата бедност. Повечето собственици на къщи за гости не говорят испански и почти не са интегрирани в местното общество. На острова съществуват два паралелни свята.
Допир с бедността
Но има и такива, които печелят от пандемията. Сред тях са брокерите на недвижими имоти, които в момента посредничат в продажбите на фалиралите хотели на Майорка и инвеститори от чужбина. И докато в ниския и средния ценови сегмент на пазара цените спадат, тъй като много хотели и ресторанти се разпродават, пазарът на луксозни недвижими имоти на някои места дори се разраства. Все още има много богати хора, които искат да се сдобият с имение на Майорка. В същото време много луксозни вили в момента вървят на безценица, тъй като собствениците им не желаят дълго време да ги държат празни, което им носи само разходи.
Съвсем друга картина вижда доброволецът Пол Камерън, който всеки ден се докосва до проблема с бедността: „Трийсет и пет процента от хората, на които помагаме, за първи път в живота си изпадат в такава ситуация. Изпитват страх, бъдещето им е несигурно“. Самият той обаче би се върнал във Великобритания само в краен случай. „Всъщност Майорка е сигурно място за децата ни. Тук те могат да растат далеч от дрогите и от тежките социални конфликти“, казва той.
Поне досега е било така. Сегашната криза ще промени острова, убеден е 55-годишният Барт Мои от Нидерландия, който има ресторант на Майорка. Но и той няма намерение да напуска острова. „Децата ми живеят тук, а и инвестирахме немалко пари“, казва той.
