Животът на обикновените хора става все по-труден след преврата в Нигер. След завземането на властта от хунтата на ген. Абдурахаман Чиани в обществото все още няма очевиден консенсус дали да подкрепи превратаджиите, или да застане зад сваления президент Мохамед Базум. Това, което е ясно, са последиците от кризата: недостиг на ток, който срина малкия бизнес и доведе до разваляне на храната; затваряне на границите, което доведе до срив на предприятията, разчитащи на стоки от други държави; влошена хуманитарна ситуация - страната има достатъчно запаси, за да издържи 2-3 месеца.

Усман Хасан, 35-годишен нигерец, баща на две деца, се чуди кога ще свършат спестяванията му. Той казва пред репортер на The Washington Post в столицата Ниамей, че бизнесът му, свързан с транспортиране на стоки от съседен Бенин, е блокиран заради санкциите, наложени на Нигер от ECOWAS след военния преврат на 26 юли.

Подобно на останалите хора в тази обедняла западноафриканска страна, през последните седмици Хасан наблюдава как цената на хранителните продукти на пазара расте, а електрозахранването рязко намалява. "Искам всичко, което може да помогне ситуацията да се нормализира", казва Хасан пред WP. Мъжът добавя, че парите му в банката няма да стигнат за дълго и че се притеснява как ще изхранва малката си дъщеря и сина си.

Ясно е, че кризата е нанесла големи поражения. Недостигът на електроенергия, който последва решението на Нигерия да спре доставките си за Нигер в опит да окаже натиск върху превратаджиите, наруши работата на предприятията. Затварянето на границите осакати фирми като тази на Хасан и застраши доставката на хуманитарна помощ, включително хранителни добавки за деца. Граждански лидери, активисти и други лица в Ниамей заявяват, че с течение на времето хуманитарната криза става все по-тежка.

Дори преди настоящата ситуация около 13% от населението - или 3,3 млн. души от общо над 25 млн. - попадаше в групата "продоволствена несигурност", според Международния спасителен комитет (IRC). В отговор на преврата Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) обяви санкции и цената на ориза се повиши със 17% през следващата седмица, казва IRC. "Според някои оценки запасите в страната по време на преврата са били достатъчни за два до три месеца", заяви Паоло Чернуши, директор на Международния съвет за бежанците в Нигер. "Тъй като веригите за доставки се нуждаят от няколко седмици до няколко месеца, за да попълнят запасите си, бързо се приближаваме до момента, в който недостигът ще бъде неизбежен".

Докато кризата в Нигер се проточва, западноафриканските съседи на страната са подложени на изпитание. В малкия магазин, където Абас Дауда доскоро е изкарвал прехраната си, сега той бърза да смели царевица и просо, преди прекъсването на тока да съкрати работния му ден. Дауда, който казва, че не може да си позволи да си купи генератор, е видял, че печалбата му се е свила двойно след преврата - от равностойността на 16 долара на ден до около 8 долара. Той казва, че все още има достатъчно, за да изхранва семейството си, но понякога самият той пропуска хранене. "Надявам се, че шефовете там ще постигнат споразумение", казва мъжът, визирайки висшите ръководители на страната.