На този ден 06.08
1623 г. – Кардинал Мафео Барберини е избран за папа и приема името Урбан VIII.
1806 г. – Франц II абдикира от императорския престол, с което престава да съществува Свещената Римска империя на немския народ.
1825 г. – Боливия придобива независимост от Испания.
1824 г. – Въстаническата армия на Симон Боливар нанася решително поражение на испанските войски при Хунин в Перу.
1834 г. – Високата порта издава указ за организиране на териториална армия, наречена редиф – по един батальон от 1400 доброволци на санджак.
1844 г. – В британската преса е отпечатана първата новина, получена от телеграф.
1890 г. – За първи път в затвора Обърн в Ню Йорк е екзекутиран човек с електрически стол.
1898 г. – Учредено е Централно ловно дружество "Сокол" – днес Национално ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България".
1918 г. – Първата световна война: В битката при Марна Антантата, подкрепена от САЩ, успява да превземе Северна Франция.
1929 г. – В СССР е създадена специална армия на Далечния изток.
1940 г. – Втората световна война: Естония е анексирана от СССР.
1942 г. – Кралицата на Нидерландия Вилхелмина Холандска става първата коронована особа, държала реч в Конгреса на САЩ.
1945 г. – Втората световна война: Град Хирошима в Япония е разрушен напълно от атомната бомба "Малчугана", хвърлена от американския бомбардировач B-29 Енола Гей.
1958 г. – България установява дипломатически отношения с Уругвай.
1961 г. – СССР изстрелват втори пилотиран космически кораб (Восток-2), а космонавтът Герман Титов става първият човек, който прекарва в Космоса повече от едно денонощие.
1962 г. – Британската колония Ямайка получава независимост.
1997 г. – Боинг-747 на корейските авиолионии катастрофира в джунглата на Гуам, загиват 228 души.
2003 г. – Столичният общински съвет приема окончателния доклад за общ устройствен план на София.
2007 г. – Скъсана част от стената на микроязовир "Дервента" предизвиква приливна вълна, която залива земеделски площи и причинява тежки разрушения в град Цар Калоян.
Родени
1619 г. – Барбара Строци, италианска композиторка († 1677 г.)
1644 г. – Луиза дьо Ла Валиер, метреса на Луи XIV († 1710 г.)
1651 г. – Карл Густав Реншьолд, шведски фелдмаршал († 1722 г.)
1697 г. – Карл VII, император на Свещената Римска империя († 1745 г.)
1775 г. – Луи XIX, дофин на Франция († 1844 г.)
1809 г. – Алфред Тенисън, английски поет († 1892 г.)
1836 г. – Минчо Кънчев, български революционер и писател († 1904 г.)
1836 г. – Хаджи Боне Петров, заможен българин († 1895 г.)
1844 г. – Алфред, британски благородник († 1900 г.)
1856 г. – Панайот Дворянов, български офицер († 1937 г.)
1858 г. – Симеон Янков, български военен деец († ? г.)
1861 г. – Едит Рузвелт, Първа дама на САЩ († 1948 г.)
1866 г. – Георги Бончев, български геолог († 1955 г.)
1874 г. – Чарлз Форт, американски изследовател на непознатото, предтеча на съвременното уфоложко движение († 1932 г.)
1881 г. – Александър Флеминг, британски учен, Нобелов лауреат († 1955 г.)
1886 г. – Флоренс Гудинаф, американски психолог († 1959 г.)
1892 г. – Кажимера Иллаковичувна, полска писателка и поетса († 1983 г.)
1896 г. – Иван Маринов (офицер), български военен деец († 1979 г.)
1898 г. – Благой Иванов, български генерал и политик († 1951 г.)
1899 г. – Вернер Кемпер, немски лекар и психоаналитик († 1975 г.)
1900 г. – Вили Браун, американски блус-музикант († 1952 г.)
1905 г. – Уилям Гилеспи, британски психоаналитик († 2001 г.)
1908 г. – Хелън Джейкъбс, американска тенисистка († 1997 г.)
1911 г. – Люсил Бол, американска комедийна актриса († 1989 г.)
1915 г. – Стефан Кънчев, български художник – график († 2001 г.)
1917 г. – Атанас Александров - Герчо, български партизанин († 1944 г.)
1917 г. – Робърт Мичъм, американски актьор († 1997 г.)
1921 г. – Петко Карлуковски, български актьор († 1974 г.)
1926 г. – Джанет Азимов, американска писателка († 2019 г.)
1926 г. – Криста Райниг, немска писателка († 2008 г.)
1926 г. – Хорст Каснер, германски евангелист († 2011 г.)
1928 г. – Анди Уорхол, американски художник († 1987 г.)
1930 г. – Цутому Ошима, японски каратист
1934 г. – Петър Крумов, български диригент
1934 г. – Пиърс Антъни, английски писател-фантаст
1940 г. – Райна Афионлиева, българска треньорка по художествена гимнастика
1942 г. – Джордж Юнг, американски наркотрафикант
1943 г. – Джон Постъл, американски информатик, един от създателите на Интернет
1949 г. – Георги Найденов – Гого, български музикант († 2014 г.)
1958 г. – Томас Лафчис, български футболист и футболен мениджър
1960 г. – Сергей Игнатов, български историк и политик
1968 г. – Петър Паунов, български юрист и политик
1972 г. – Гери Халиуел, британска музикантка
1973 г. – Ейжа Карера, бивша порно звезда
1973 г. – Томислав Дончев, кмет на Габрово
1975 г. – Ренате Гьотчел, австрийска скиорка
1980 г. – Витантонио Лиуци, италиански пилот от Формула 1
1981 г. – Travie McCoy, американски певец, рапър
1984 г. – Ведад Ибишевич, босненски футболист
Починали
258 г. – Сикст II, римски папа (* ? г.)
523 г. – Хормисдас, римски папа (* ? г.)
1221 г. – Доминик Гуцман, основател на Ордена на доминиканите (* 1172 г.)
1458 г. – Каликст III, римски папа (* 1378 г.)
1526 г. – Хуан Себастиан де Елкано, испански мореплавател (* ок. 1486 г.)
1585 г. – Ермак Тимофеевич, казашки атаман (* ок. 1534 г.)
1637 г. – Бен Джонсън, английски ренесансов поет, драматург и актьор (* 1572 г.)
1657 г. – Богдан Хмелницки, украински хетман (* 1595 г.)
1660 г. – Диего Веласкес, испански художник (* 1599 г.)
1746 г. – Кристиан VI, крал на Дания и Норвегия (* 1699 г.)
1903 г. – Георги Кондолов, български революционер (* 1858 г.)
1925 г. – Петър Костов, български революционер (* 1889 г.)
1925 г. – Петър Станчев, български революционер (* 1893 г.)
1941 г. – Леонид Леонидов, руски актьор († 1873 г.)
1956 г. – Оскар Пфистер, швейцарски министър (* 1873 г.)
1960 г. – Георги Юруков, български книгоиздател (* 1886 г.)
1969 г. – Теодор Адорно, немски социолог (* 1903 г.)
1973 г. – Фулхенсио Батиста, кубински генерал (* 1901 г.)
1978 г. – Павел VI, римски папа (* 1897 г.)
1986 г. – Олга Блажева, българска поетеса (* 1901 г.)
1987 г. – Георги Гълъбов, български лекар (* 1918 г.)
1990 г. – Иван Давидков, български поет († 1926 г.)
1998 г. – Андре Вейл, френски математик (* 1906 г.)
2001 г. – Борислав Иванов, български актьор (* 1916 г.)
2001 г. – Жоржи Амаду, бразилски писател (* 1912 г.)
2002 г. – Едсхер Дейкстра, холандски учен (* 1930 г.)
2009 г. – Джон Хюз, американски режисьор (* 1950 г.)
2009 г. – Петър Василев, български актьор (* 1911 г.)
2010 г. – Джон Луис Манси, британски актьор (* 1926 г.)
2012 г. – Руджиеро Ричи, американски цигулар (* 1918 г.)
Празници
Празник на град Пирдоп (за 2011 г.) – Чества се през първата събота на август. Определен с Решение на Общинския съвет
Преображение Господне
Световен ден на борба за забрана на ядреното оръжие и Ден на Хирошима – Годишнина от атомната бомбардировка над Хирошима (Япония) през 1945 г.
Международен ден "Лекарите в света за мир" – Отбелязва се по решение на изпълнителния комитет на Международното движение "Лекарите в света за предотвратяване на ядрената война" в деня на бомбардировката над Хирошима
Ден на милосърдието – Посветен е на състраданието към жертвите на атомните бомбардировки, войните и тероризма. Отбелязва се от Националния музей "Земята и хората". Само на този ден в залата на Гиганските кристали се експонира "камъкът от Хирошима", който музеят е получил през 1997 г. от Президентството на Република България. Гранитният камък е част от трамвайната настилка, която е била изложена на въздействието на атомния взрив в 8:15 часа сутринта на 6 август 1945 г.
Аржентина – Ден на детето
Боливия – Ден на независимостта (от Испания, 1825 г., национален празник)
ОАЕ – Годишнина от възкачването на престола на шейх Зайед бин Султан Ал-Нахайн
Русия – Ден на железопътните войски
Ямайка – Ден на независимостта 2007 г. (от Великобритания, 1962 г., национален празник – първият понеделник на август)
Япония – Торо Нагаши (Хирошима), церемония с плаващи фенери в чест на загиналите от атомната бомба в Хирошима.
