В условията на информационна епоха активизмът процъфтява, социалните мрежи бумтят в трафика си с множество мнения, инициативи, проекти, идеи. Роди се нов клон на възможността на гражданите да действат – хактивизмът. Разшири се кръгозорът, улесни се достъпът между нас самите, улесни се и общото ни противодействие като хора и интернет потребители да действаме заедно срещу това, което ни притеснява, разгневява, възмущава, смайва.
Истината е една: поводите и възможностите да си по-активен и борещ се гражданин просто са доста по-многочислени от преди. Наред със социалните мрежи има видео платформи като YouTube, сайтове като reddit, забавляващи интернет страници като 9Gag и безумно много други брънки, които да задвижат процеса на съзнателно пробуждане и заемане на позиция. Може би някъде там се корени успехът на децентрализирани движения (идеи) като Anonymous, които в последно време достигат култов статут, възползвайки се от всичко това.
Съвсем наскоро една подобна инициатива – родена в реалността, разпространена в интернет, обиколи глобалното общество за броени часове, акумулирайки милиони гледания, споделяния и коментари. Става дума за кампанията Kony 2012, подета от неправителствената организация (НПО) Invisible Children (съкратено IC, със значение „Невидими деца“). Тя се изразяваше в 30-минутен клип, който изобличава демоничния имидж на Джоузеф Кони – ръководител на Божията армия за съпротива (Lord's Resistance Army – LRA).
Кони е типичният изверг като лидер на терористични групировка (каквато LRA е), особено в контекста на регионалните особености. Открай време Африка е поле за изява на брутални военни диктаторски режими и всякакви кръстосващи терористични армии, които се борят за своите цели посредством масови кланета, нечовешки убийства, изтезания и какво ли не друго.
Западът, главно в лицето на троицата ЕС/ООН/САЩ, се бори срещу тези явления, но понякога това е изключитено избирателно. Така например се оказва, че някои диктаторски режими (а дори и групировки) са субсидирани от развити страни, като подкупите надхвърлят границата на милионите – една сума, която за африканските ширини е неземно богатство. И изведнъж прозира фактът, че антихуманни правителства като това на Сани Абача (в Нигерия) притежават между 4 и 5 милиарда долара от корупционни сделки.
Кампанията Kony 2012 има една-единствена ясна цел, пропагандирана без никакви увъртания – да се залови лидерът на LRA Джоузеф Кони. Породени от знанията ми по темата (които не са толкова широкозастъпени, но мисля достатъчни), за мен възникват няколко въпроса.
Първо – LRA е създадена преди близо 25 години, като активността ѝ в реалния си мащаб започва малко по-късно. От близо 4 години дейността на групировката е значително свита, притисната от правителството, издъхваща на изнемощелите си крака. Дори съществуват слухове, че Кони е мъртъв. Едно обаче е сигурно – тази организация не действа вече на територията на Уганда – и то по думите на самите Invisible Children. Защо тогава се организира нещо, което буквално отговаря на поговорката „след дъжд качулка“? Какъв би бил неговият смисъл?
Второ – през октомври месец 2011 година президентът на САЩ Барак Обама изпраща военни части на територията на Уганда. Тези части ще осъществяват „надзор“ и „помощ“ на местните в хода на борбата им, без да се намесват, освен в условия на „самозащита“ - една дефиниция, която е доста често лансирана в историята на американската политика. По думите на самия Обама това е ход, „защитаващ националните интереси и укрепващ външната политика на САЩ“.
Но какво толкова има за укрепване в Уганда?
Петрол. Преди няколко години в страната са открити петролни залежи, които не са толкова богати, колкото тези в Нигерия примерно, която е абсолютен гигант, но не са и за подминаване. Ясно е колко е златно „черното злато“ при 200 хиляди барела продукция на ден. На 3 февруари тази година английските Tullow Oil подписват договор с угандското правителство в размер на 10 милиарда долара – нефтената експлоатация ще започне и има изгледи за доста ползотворно бъдеще. Толкова ползотворно, че режимът в Уганда, който често е обвиняван в репресии и брутални действия от известни и имащи традиции организации като Amnesty International, е уличен в многомилионни подкупи. След масово меле поради „празничен“ протест срещу режима на Мусевини по време на неговия рожден ден, реакцията от страна на САЩ е никаква. Напротив, даже се лансира мнението, че въпреки всичко режимът е „civic”, т.е не е в ущърб на гражданското начало.
Какъв тогава е интересът на начинание като Kony 2012 и на Invisible Children? Защо сега се подема тази инициатива, когато времето ѝ е отдавна минало. Защо сега се призовават хората да помогнат както могат и на всичкото отгоре се отваря онлайн магазин, в който потребителите да си закупуват тениски и „комплекти“, които да помогнат на угандските жители? И това модно начинание ли е, че да се мъкнат дрехи от по 25 долара, много вероятно правени във фабрики, където непълнолетни имат 18-часов работен ден за 20 евро на месец? А какво остава за факта, че Invisible Children са често критикувани за усвояването на финансите си за това, че едва близо 30% от тях всъщност достигат до предназначението си – число, което е по-скоро обидно ниско.
Има ли нужда международната общественост от нов „лош човек“ след Осама, Кадафи, Саддам, свалянето на Мубарак в северната част на континента и всички други демонични образи, които открай време се лансират, за да всяват страх в пределите на западния свят?
Джоузеф Кони ли е единственият изрод, който е кръстосвал и ще кръстосва африканските земи, убиващ, обезобразяващ и тероризиращ? Едва ли. Къде е тогава обществената осведоменост и правенето на лъскави клипове за безбройните други подобно нему? И дали някои от тях не могат да бъдат открити и в щабовете на някоя и друга международна компания, работеща на африканска територия?
Избирателността понякога е най-лошият приятел на човека.
Въпреки всичко оценявам това, което Kony 2012 направи. Идеята на инициативата е свежа и може да даде плод за други кампании, които да бъдат подети. Използването на виртуалното пространство и всички негови аспекти за образоването и запознаването на глобалното общество с даден проблем е нещо задължително, нещо значимо, нещо лесно осъществимо при повече желание.
Но не и под формата на съмнителна, необоснована пропаганда.
