Коментарът е изпратен на Econ.bg от наша приятелка с потребителско име Delia

За втори път датата 1 декември ме впечатли. Преди няколко години, може би вече повече от десет, бяха направили познатата червена панделка от цветя в една софийска градинка. Вечерта на първия декемврийски ден минах оттам. Десетина души стояха със свещи в ръце, свели глава пред цветята. Веднага в главата ми изникнаха мисли дали тези хора са загубили близки в борбата с болестта СПИН или са съпричастни към мъката на други.

Те просто тихо стояха в сумрака, стиснали запалена свещ в ръка, а впечатлението от тази картина за мен е толкова силно, че още се сещам за тези хора. Разбира се, червената панделка беше поддържана само година и днес дори и помен няма от нея в градинката в центъра на София.

За втори път датата ме впечатли едва тази година - благодарение на клип, обходил Интернет като комета. Сочехме го цял ден - пращахме си го по скайп, публикувахме го на постове във Facebook и го коментирахме по форуми. Въобще, използвахме всички възможни начини на модерната комуникация, за да си разкажем колко сме възмутени или огорчени. Сред моите познати нямаше човек, който да намери нещо позитивно в тази анимация.

Във форумите обаче мненията са различни и нашето негативно отношение беше окачествено като "псевдопуританско" и направено от хора в критическата възраст, непознаващи мисленето и говора на днешната младеж.

Уважавам мнението на всички, или поне се опитвам да го правя. Не искам обаче, когато дойде времето да разговарям за секс с детето си, да използвам изрази като "проникване през парадния вход", нито да разказвам за "задния двор" или "да надуем свирката". Ако това е мисленето на днешните деца и така трябва да им говорим, защо си даваме труд да ги образоваме в училище? Защо им разказваме за достиженията на хората векове преди нашия? Защо още им показваме музеите и скритите в тях шедьоври на велики майстори? Защо ги караме да учат теореми на отдавна погребани математици? Защо се гордеем с постигнатото от тях?

Като всеки разумен човек, понякога и аз се съмнявам в правилността на своите разсъждения. Затова се опитах да потърся клипове на анти-СПИН кампании в други страни. (Е, да си призная, тук много ми помогнаха и публикуваните във в-к "Дневник" кампании). Внушението на клиповете, които видях, ме карат да мисля, че явно в другите държави младежите говорят различен език, не само буквално. Дори клиповете от кампанията, насочена към африканците, т.е. "таргет" (ако използваме този рекламен термин) от неграмотни хора, много от които невидели земя по-далеч от съседното село, незнаещи за Интернет или други комуникационни канали, не съдържаха подобна лексика и такива внушения както нашия. Нима мирогледът на нашите деца е по-свит, отколкото този на децата от Африка?

Авторите на добилия популярност като "скандален" клип веднага излязоха и заявиха, че целта им била да провокират и да разбунят духовете. И успяха - поне що се отнася до мен. Но каква е провокацията - някой мисли ли за СПИН, за начина на заразяване или защита, докато гледа анимацията? Коментарите са за използваните техники при изготвянето, за грубия език, за това дали се разбира от децата ни. Клипът въобще не обяснява какво е СПИН, защо му казват "чумата на XX век" и защо е опасно да правиш секс без презерватив.

Рекламата със сигурност ще стане тема за няколко сутрешни блока едновременно, за едно предаване през уикенда и за някое и друго списание. А после - ще влезе през парадния вход и ще излезе през задния двор, с извинение за грубия език.