Както в средносрочен, така и в дългосрочен план, най-много българи ще работят в сферите преработваща промишленост и търговия, каза днес в парламента министърът на труда и социалната политика Бисер Петков. Той беше изслушан от депутатите по темата пазар на труда.

Петков обясни, че както през 2022, така и в 2032 година в цитираните два сектора ще бъдат заети над 1 милион от всички работещи. Що се отнася до секторите, в които ще има най-сериозно увеличение на заетите, това са образованието, както и здравеопазването и социалните дейности.

Като най-големи проблеми, свързани с работната ръка, Петков посочи намаляване на населението в трудоспособна възраст, застаряването на работната сила, задълбочаващ се недостиг на кадри със средно образование, регионална асиметрия в развитието на пазара на труда, ниска технологична интензивност на икономическите дейности и неконкурентното ниво на заплащане на квалифицирания труд.

Прогнозите на социалното министерство сочат, че през 2022 година броят на заетите ще е 3.151 млн, или с близо 80 хил. повече от миналата година. През 2032 година обаче работещите ще са със 114 хиляди по-малко отколкото през 2018 г.

Говорейки за мерките, които предприема държава за повишаване качеството на работната сила и намаляването на неравновесието между предлагане и търсене, Бисер Петков посочи, че има целенасочена работа с безработните в неравностойно положение. Става въпрос за обучение и преквалификация.

Основният акцент е към трайно безработните, като 50% от включените в обучението са били повече от година без работа, а 40% са от общини, където нивото на безработица е над средното за страната.

Друг акцент в работата на държавата е активиране неактивните лица на пазара на труда, като целта е те да се регистрират в бюрата по труда, за да започнат да търсят работа. През миналата година се отчита активирането на 10 хил души, като близо 3000 от тях са започнали работа.

На въпрос, какво се прави за младежите, които нито работят, нито учат - по данни от миналата година 19% от всички, Бисер Петков обяви, че за тяхното "активиране" се разчита основно на младежките медиатори. Те са 93-ма в цялата страна, като става въпрос за млади хора с добри комуникативни умения, които контактуват с младежите в неформална обстановка. За миналата година като активирани, тоест регистрирали се в бюрата по труда, са отчетени 1392 младежи до 29 години. От тях 473 са били включени в заетост и обучение.