Коментарът е изпратен на Econ.bg от наш читател с потребителско име Underthesun и е публикуван в блога Borsite.net

Фалитът тропа на вратата на Гърция от доста време, като дори вече и политиците от еврозоната май разбраха, че той е неизбежен. Дали сега узряха за подобно решение, или се опитваха да печелят време за обявяването на това събитие, е спорен въпрос.

След появилите се слухове за изготвянето на план “Б“ за редуциране на загубите от гръцкия дълг на немските банки от страна на немското правителство, май в скоро време ще станем свидетели на това толкова стряскащо пазарите в последните две години събитие.

Веднага възникват няколко въпроса:

Дали новината за евентуален гръцки фалит е консумирана от пазарите, които в следствие на страховете си досега за евентуален дефолт, платиха солена цена?

Какви ще са последствията за еврозоната, а и за световната икономика? Как това решение ще се отрази на България?

Истината е, че категоричен отговор на тези въпроси може да даде само времето. Убеден съм, че има доста експерти, гурута, мениджъри, а дори и средностатистически идиоти, които имат вече готови отговори, които ще отстояват разпалено своята позиция. Хора, които дори и когато не са прави, просто разперват ръце и приемат ролята на Касандра, в чиито пророчества по време на Троянската война никой не е вярвал. Разбира се подобно поведение често пъти си има своето медицинско обяснение, създавайки на подобна група хора усещането за елитарност и неразбиране от тълпата.

Каквото и да говорят, нека не забравяме следното.

Подготвя се фалит, или частичен такъв, на страна-членка на еврозоната – нещо, на което все още не сме били свидетели. Освен това неизбежността на гръцката трагедия бе видима за повечето участници на пазара. От тази гледна точка не можем да говорим за изненада или пък за „черен лебед“. Единственият лебед в ситуацията е Гърция, която пее своята песен. Пазарите имаха две години да се подготвят за събитието, банките имаха време да намалят своите експозиции в дълг на южната ни съседка. Все пак виси въпросът дали ще има верижна реакция, или просто съседката ни е единствената в такова отчайващо положение.

Моето лично усещане е, че останалите застрашени държави ще овладеят дефицитите си, а и ще успеят да продадат това си действие на гласоподавателите си. Не и без помощта на апокалиптичните крясъци на медиите относно катастрофата на юг от нас.

Дали това ще се отрази на България, и в частност на БФБ?

Естествено, че да…но дали това не се случи вече или най-лошата част тепърва предстои?

Ако погледнем мъглата и сивотата на нашата борса ще разберем, че най-лошото, свързано с евентуален дефолт на Гърция, вече се е състояло. И то личи още на пръв поглед по изчезналата отдавна ликвидност на БФБ, по липсващите инвестиции в региона, по миграцията на спестяванията на населението в гарантираните банкови депозити, по липсата ни на която и да е инвестиционна карта. Гърция отблъсква инвеститорите още от началото на кризата, а това прави региона ни неатрактивен. Нима каращата на командно дишане съседка ще намали вноса си от България на стоки, само защото е обявила фалит?

Дали самата дума фалит кара болния да се чувства още по-болен?

Не вярвам. Или пък гръцките банки, опериращи в България, които са добре капитализирани, ще намалят своята икономическа активност.

В момента надали има банков агент, който е активен по принцип в нещо друго освен събиране на депозити, т.е активността на банковата ни система в областта на кредитирането е близка до нула и без дефолт на Гърция. Бъдещето съдържа огромна доза несигурност и неизвестност и това не е афоризъм.

Но очевидно, че доста хора го забравят и пророкуват в минало свършено време, изпълнено с черни краски, разбира се. Черното винаги дава определена сигурност за това да бъдеш чут, да продадеш своята експертност и елитарност. Надценяването и "повярването" в себе си са едни от най-човешките качества. Но някак си в шума на предупрежденията, заканите и заплахите забравихме основната истина - че фалитът е здравословно явление, което балансира системата.

Не ви ли омръзна пазарите да се плашат с години от все по-скъпото отлагане на неизбежното?