Енергетиката е критично важна за съществуването ни и затова е в основата на независимостта и сигурността на една страна. Нефтът, въглищата и газът пък са най-важните източници, които осигуряват изобилна, надеждна и евтина енергия. Статистиката ясно го показва, без значение дали говорим за електричество или директно потребление за придвижване, отопление или за индустриални цели.
Това са елементарните факти, които самозабравилите се европейски политици вече три десетилетия систематично игнорират, правейки всичко възможно тези горива да не се добиват на територията на континента. В резултат Европа става все по-зависима от внос на всички базови енергийни източници преди всичко от една страна - Русия. През 2019 г. тя осигурява 48% от въглищата, 41% от газа и 27% от нефта на ЕС. Количествата са такива, че практически няма кой да ги замени.
Преди дни Международната агенция по енергетика публикувала списък с 10 стъпки за намаляване на зависимостта на Европа от руски газ, който започва с напълно очакваното „Не купувайте руски газ“, продължава с досегашните ежедневни мантри – диверсификация, енергийна ефективност, ВЕИ, подпомагане на потребителите на ток – и завършва с уникалното и шокиращо неадекватно „Намалете температурата вкъщи с 1 градус“.
Никой не смее да посочи слона в стаята: Въглищата!
Въглищата са очевидният избор на света, когато говорим за захранване на електроенергийната система – неслучайно осигуряват 37% от тока на глобално ниво. Те дават изобилна, надеждна и евтина енергия, която в повечето случаи е от местен източник и може да играе както базова, така и пикова роля. Модерните въглищни ТЕЦ могат да бъдат изключително чисти – замърсяването на въздуха е толкова слабо, че в Китай ги строят в многомилионни градове. А наскоро такава беше построена и в Хамбург например.
Европа е ужасяващо зависима от Русия, защото в последните 30 години затвори въглищните си мини, замени голяма част от въглищните си ТЕЦ с газови и захранва малкото останали основно с внос (преди всичко от Русия!).
Ако погледнете страните в Европа в световните класации на геоложките запаси на горива, ще видите, че те не присъстват в списъка на топ 10 за нефт, газ и уранова руда. Това не важи единствено и само за въглищата. Само Германия има 36 милиарда тона, които я поставят на 6-то място в света с 3% от глобалните запаси. Изпреварват я само огромни страни като САЩ, Австралия, Русия, Китай. А Индонезия е най-големият глобален износител на въглища с точно толкова запаси колкото Германия. В топ 10 на страните по въглищни запаси се намират също Украйна, Полша и Турция. Много големи за размерите на икономиките си запаси имат също България, Чехия, Словакия, Гърция, Румъния. В Западна и Северна Европа също имат още въглища – просто отдавна са ги заклеймили в името на газа и изгарянето на дървесина.
Ако целта е Европа да бъде възможно най-малко енергийно зависима от Русия (а и от която и да е друга страна) и да има електроенергия, с която да захранва амбициите си за тотална електрификация, тя може да бъде постигната най-бързо и ефективно по следния начин:
Възстановяваме местния добив на въглища и максимално натоварваме въглищните ТЕЦ!
Това е единствената стъпка, която може да бъде реализирана относително бързо с наличните технологии и да замени огромна част от вноса както на газ, така и на въглища от Русия. Разбира се, собствен добив и диверсификация на вноса на нефт и газ, ядрена енергия, енергийна ефективност и повече ВЕИ също остават, но техният принос си остава ограничен.
Никой западен политик обаче не смее да постави ренесанса на въглищата на масата, защото това означава не просто да зачеркне емблематичната цел на Зелената сделка за тотална декарбонизация, а да признае колосалния провал на политическата върхушка, която властва в ЕС през последните 30 години. Фактът, че голяма част от тези хора (бивши премиери, министри, комисари, депутати) до вчера бяха в бордовете на големите руски енергийни компании, би трябвало да ви говори нещо.
Ежедневният избор между две алтернативи е част от реалния живот. Войната и заплахите на Русия днес ни поставят пред проста дилема:
Бърза декарбонизация на всяка цена или енергийна сигурност и независимост?
Всъщност, искаме или не, изборът е направен - през 2021 г. ЕС отчита 18% ръст на тока от въглища, защото няма кой да плаща безумно скъпия газ. Възходът на въглищата, особено на местния добив, продължава и през тази година и не може да бъде спрян.
Хубавото е, че всички останали цели на Зелената сделка - чист въздух, води, почви, запазена природа - могат да останат. Те могат да бъдат постигнати само в условията на сигурна и независима система, която осигурява изобилна, надеждна и евтина енергия за силна европейска икономика.
Боян Рашев е експерт в управлението на енергията, ресурсите и околната среда и управляващ партньор в Denkstatt България.
