Да не сме пропуснали нещо? Британците нали щяха да излизат от ЕС? Защо тогава продължават да се месят в договорки, които засягат бъдещето на Европа? Такива въпроси отправя Барбара Везел по повод поредната блокадна маневра на Лондон. Материал на "Дойче Вече".
Вече от двайсет години в ЕС говорят, че трябва да се подобри сътрудничеството в областта на отбраната. Дори бяха постигнати известни успехи. Създадоха се например бойни образувания, които обаче засега не са влизали в огъня. Развива се и сътрудничеството в областта на въздушния транспорт, но в него участват едва седем държави. Очевидно има над какво да се работи. Факт е, че държавите от ЕС, взети заедно, разполагат с повече войници и с повече пари за отбрана, отколкото САЩ. Под черта обаче остава една отчайваща неефективност. Просто защото всяка държава дърпа чергата към себе си.
В днешните кризисни времена гражданите изпитват несигурност и искат по-силна отбрана. До този извод стигаме след последните успехи на различни популистки партии в Европа. И не само да се подсигуряват границите - хората очакват повече. С изключение, навярно, на онези пацифисти, които все още вярват в Европа като „мека сила” без оръжие, и на крайните националисти, които са против европейското сътрудничество. Макар че всъщност тъкмо унгарецът Виктор Орбан мечтае за европейска армия. И навярно си я представя като една строго християнска институция.
Европа е длъжна да вземе нещата в свои ръце
Дали общата отбрана ще помогне да се възстанови вярата в Европа - това никой не знае. Да се възхищаваш от военни работи не е особено популярно, но те си остават необходимо зло. Европа трябва най-после да стане дееспособна, поне по отношение на действията при катастрофи и участието на военните в такива операции. И ако британците наистина се оттеглят, тогава остава единствено Франция като европейска военна сила с потенциал и с желание. Но Париж не би пожелал да носи сам такава тежест за по-дълъг период.
Отминаха старите времена, когато беше достатъчно да помолим САЩ да се намесят военно някъде по света. Това е факт и няма нужда да изчакваме дали Доналд Тръмп ще бъде избран за президент, за да го разберем окончателно. Европа е длъжна да вземе нещата в свои ръце и сама да защитава себе си и ценностите си. Когато се налага, дори с военна сила. Традиционното възражение, че не бива да се подкопава НАТО, че няма нужда от двойни структури, подминава същината на проблема. Защото НАТО и занапред ще играе своята роля по опазването на териториалната цялост, но операции по подсигуряването на бежанските лагери например или в борбата срещу тероризма излизат извън прерогативите на Алианса.
Европейското сътрудничество в областта на отбраната е нещо разумно, пести пари и подсилва политическата дееспособност на ЕС. Това сътрудничество косвено може да подпомогне и интеграцията, защото по принцип за него има мнозинство - за разлика от бежанската политика.
Лондон да спре да се бърка на ЕС!
Великобритания вече от години блокира сътрудничеството в областта на отбраната. Уж заради НАТО, но всъщност най-вече поради принципната си антиевропейска нагласа. През последните седмици съпротивата на Лондон срещу плановете за европейска армия беше любима тема на британските медии, а това показва какъв образ на врага се върти из тамошните глави.
В момента обаче Великобритания е на път да напусне ЕС. Остава да се реши единствено как и кога. А от това следва, че Лондон не бива да се меси в нито един план, който засяга бъдещето на Европа. Британците достатъчно дълго държаха крака си на европейската спирачка, но ако сега, по време на и след излизането си, продължат да спъват ЕС в по-нататъшното му развитие, това ще си е истинско безсрамие. Време е за един малък шантаж - или да го наречем сделка: ако Великобритания иска добри условия за напускането на Общността, тогава нека най-сетне престане да спъва ЕС по пътя му към бъдещето.
