Автор: Огнян Василев ( vasilevz@gmail.com ), Econ.bg

Тихо се сипе първият сняг…

Всъщност нито е първи, нито се сипе тихо. Даже е доста шумно. Той си вали, а около него клаксони на коли в задръстване заглушават виковете на недоволни пътници в градския транспорт.

Има ли смисъл да обсъждаме кой е отговорен за почистването и дали една и съща  ситуация не се повтаря при падането на всеки сняг? Няма смисъл, дори няма да споменавам, че гражданите биха могли да помогнат на общината, като отстранят снега пред жилищните сгради, вместо да чакат и да недоволстват.

А като се замислим, това не е кой знае какъв проблем – почти всеки човек има телефон, ще се обади да каже, че ще закъснее. И да закъснее за работа с час–два, не е фатално. Тъкмо ако остане след работно време, като компенсация, ще изпусне задръстванията по пътя наобратно. Пък и след толкова много празници е добре нещо да ни върне в действителността – ще ходим на работа, ще губим ценно време в задръстванията и ще губим времето на тези, които ни чакат.

Но нека превърнем проблема в международен. Дали случващото се днес в столицата не е от тези кризисни ситуации, за които Европейският съюз си има специален комисар? А дали фактът, че една от европейските столици е така изградена, че при всеки обилен валеж – било то от дъжд или от сняг, целият град е блокиран, не заслужава внимание? Все пак, дори да няма сняг, задръстванията остават. Може би Европейският съюз трябва да наложи преустройство на столицата, за да стане по-проходима. Сигурен съм, че ако те ни кажат, ние можем да го направим.

Да не забравяме, че България е страната на неограничените възможности. Само тук в град с инфраструктура за 1 милион жители, живеят доста над 2 милиона. И само тук е възможно човек да се възхищава колко задружни и организирани са другите народи, но да не вземе пример от тях.