Много са нещата, които трябва да се направят спешно, за да се стабилизира пенсионната система, но не се правят, тъй като това означава да се посегне на групите с по-високи доходи. Това каза икономическият съветник на КТ "Подкрепа" Ваня Григорова по Радио "Фокус“.  

По думите й таванът на пенсиите не е основният проблем в пенсионната ни система. "Това, че 330 човека получават с 850 лева по-малко, отколкото биха получили, ако нямаше таван на пенсиите, определено не е социален проблем, който трябва да буди възмущение в обществото. По-скоро трябва да се притесняваме от това, че НОИ трябва да доплаща за 800 000 български пенсионери, които не изпълняват необходимите изисквания, за да получават поне минимална пенсия“, посочи синдикалистът.  

Проблемът по думите й идва от това, че години наред пенсиите не са били актуализирани. "Тези хора изпълняват всички изисквания, за да им бъде отпусната пенсия, и то в значително по-висок размер. Но проблемът е първо в Швейцарското правило, второ – че имаше поредица от години, в които то дори не се прилагаше, поради което се смята, че тези хора, които получават под минималната пенсия, не са допринесли достатъчно за пенсионната система, което категорично не е вярно“, заяви Ваня Григорова.  

Драстично увеличение на всички пенсии не е възможно заради запазване нивата на максималния и минималния осигурителен доход, обясни синдикалистът. "От 2016 г. минималните осигурителни доходи са замразени и се увеличават само с увеличаването на размера на минималната работна заплата, което е огромен проблем, тъй като огромната част от тях вече са на нивото на минималната работна заплата. Така например ръководител в дървообработваща компания може да се осигурява на 780 лева. Това означава, че този човек внася изключително малко осигуровки и няма как пенсионната система да се финансира адекватно по този начин. Затова ще продължаваме да си говорим за едни почти 1 милион български пенсионери, които получават под или над минималната пенсия“, поясни икономическият съветник на КТ "Подкрепа“.  

Ваня Григорова отбеляза, че тепърва пенсионната система ще изпита ефекта от поколението работещи без трудов договор. Тя цитира доклад на Европейската комисия отпреди няколко години, според който около 58% от българските работници и служители работят или въобще без договор, или получават средства без плик. "Т.е. не всички доходи са им на светло, което означава, че след години, когато те се пенсионират, или въобще няма да получат пенсия, тъй като няма да изпълняват изискването за 40 години осигурителен стаж, или ще получават минимална пенсия, тъй като не са се осигурявали на пълния си доход“, поясни тя.  

Икономическият съветник на КТ "Подкрепа“ добави, че в момента синдикатът приключва няколко проекта за изсветляване на икономиката. НАП също работи усилено по темата от няколко години, допълни Григорова.  

Национална политика за справяне с инфлацията според нея няма, а това е ключово важно не само за хората, които работят на минимална работна заплата. "В редица компании заплащането е обвързано по някакъв начин с размера на националната минимална работна заплата. Имаме редица колективни трудови договори, в които да речем минималната заплата за компанията е с 30% по-висока от минималната работна заплата за България, което означава, че вдигането на минималната работна заплата автоматично води до вдигане на заплащането в тези компании. С отказа да увеличат минималната работна заплата депутатите допринесоха за това заплащането в цели сектори да бъде замразено“, посочи тя. 

Заложения в Бюджет 2023 3-процентен дефицит по думите й ще бъде за сметка на гражданите и бъдещето на страната, тъй като са били орязани значителна част от капиталовите разходи, за да бъде намален дефицита.  

Вдигането на парите за майчинство през втората година на 780 лева е наваксване на изоставането в началото на тази година, когато те са били замразени на 710 лева, отбеляза тя. "Дали е достатъчно – не е достатъчно, разбира се“, допълни Ваня Григорова.  

Според нея, майчинството може и трябва да бъде обвързано с минималния осигурителен доход.