Финансовият министър Владислав Горанов не смята, че въпреки създалата се ситуация около активите на ЧЕЗ в България, държавата трябва да става техен собственик. Това се разбра от негово интервю пред БиТиВи. В него той посочи, че ако това се случи, държавата може да купи част или цялата "Инерком България".

"Продължавам да смятам, че не е нужно държавата да купува активите на ЧЕЗ в България, но ще се подчиня на общото решение", коментира той.

За намерението на държавата да придобие "поне контролен дял" в ЧЕЗ се разбра тъкмо от изказването на Горанов в четвъртък, когато в Министерски съвет се състоя среща при премиера с Гинка Върбакова, собственик на "Инерком България".

Според министъра държавата и сега има достатъчно контролни механизми, за да се гарантират правата на потребителите. Оказало се обаче, че много от политиците не знаят всички регулатори.

Министърът обясни, че решението държавата да поиска дял при сделката е за да бъдат успокоени потребителите след истерията, която създала опозицията.

"Истерията, която се налага от опозицията ме кара да мисля, че една партия от опозицията, разполага с информация, която не е известна на правителството. Високият тон говори, че има някой разсърден и некласиран от чехите", коментира Горанов. На подозренията на БСП, че ГЕРБ стои зад тази сделка Горанов отговори, че това е абсурдно, при положение, че чешката компания води арбитражен спор с държавата в чужбина. При това положени, според него е трудно да се водят едновременно и задкулисни разговори с продавача.

Преди това в ефира на "Нова телевизия" Румен Гечев, депутат от БСП, обяви, че българската държава е слязла на нивото на фирма "Инерком". По думите му правителството много се е объркало. Той попита откога премиерът представлява еднолично държавата и има ли решение от Министерския съвет, че държавата иска да участва.

Финансовият министър обясни, че собственикът на "Инерком" Гинка Върбакова не отива в Чехия да преговаря от името на държавата, а да преговаря с ЧЕЗ отново да се отвори договорът, подписан с тях, за да може държавата да се намеси. Уточни, че ЧЕЗ може и да откаже да направи това.

"Ако се стигне до положително решение на чешката компания, ние може директно да влезем, купувайки компанията "Инерком" или част от нея, или да проведем други преговори", обясни вариантите при положителен отговор от ЧЕЗ Горанов. Първият въпрос, който трябвало да зададе Върбакова обаче е дали ЧЕЗ е склонна да продаде целия си бизнес в България на държавата.

За цената той обясни, че тя ще е тази, която двете страни вече са постигнали, ако не се стигне до нови преговори.

В ефира на "Нова телевизия" Делян Добрев, председател на енергийната комисия в Народното събрание, уточни, че в случая става дума за общ ресурс от около 500 млн. евро, около 100 млн. евро от които "Инерком" смята да плати със свой ресурс, а останалите - чрез кредити. При изслушването на Върбакова в Народното събрание през седмицата обаче се разбра, че няма твърда договорка с банка или консорциум банки. Очаква се финансиращата институция да поиска съфинансирането от страна на купувача да е между 20 и 30 на сто, а средствата за това ще дойдат от собствения бизнес на Върбакова или друг заем.

В отговор на въпрос Добрев уточни, че не е странно при такова съотношение във финансирането банките да са съгласни да отпуснат кредити. Даде пример с "Южен поток", който също е започнал с ново регистрирана фирма, която е поела да осигури едва 30% от финансирането. И там ставало дума за ново юридическо лице с една идея.

Защити Банката за развитие като обясни, че затова била данка да дава писма за подкрепа, когато й бъдат поискани от кредитоискатели. Според него в случая ставало дуа за "едно бланкетно писмо", а не за кредит или държавна гаранция.

Румен Гечев припомни, че според закона, по който работи държавната банка, тя трябва да подкрепя малките и средни предприятия.