Малко след втората вълна на световната финансова криза от средата на септември 2008 г. тогавашното правителство в България все още правеше заклинания за стабилност. Те звучаха горе-долу като уверения, че страната е остров на стабилност, който няма да бъде застигнат от финансовата турбуленция на световните пазари.
Сега, след като икономиката през 2009 г. се сви с 5%, подобни мисли изглеждат смехотворни, но на практика те са само отчасти неверни. Брутният държавен дълг в страната беше на трето място сред страните от Европейския съюз (ЕС) след Естония, Румъния и Люксембург; размерът на фискалното превишение беше на пето място след Финландия, Дания, Люксембург и Швеция; страната имаше рекордно високо ниво на фискални резерви - 11.9 млрд. лв. към 30 септември; лошите и преструктурираните кредити бяха под 3% от кредитния портфейл на банките; капиталовата адекватност на банките беше 14.4%. С други думи публичните финанси и банковият сектор имаха възможност да посрещнат и омекотят част от финансовите проблеми, ако се беше стигнало дотам. В България обаче кризата връхлетя през реалния, а не през финансовия сектор.
По същото време Европейската комисия изготви предложение за стимулиране на икономиките в Общността, което беше прието в края на ноември 2008 г. След което Германия насочи стимулите към инфраструктурни проекти, а Франция - към публични дейности и подобряване на ликвидността на компаниите. В Испания, Италия, Холандия и Англия възможността беше използвана за понижаване на данъци и данъчни преференции. На този фон през декември 2008 г. България изхарчи около 2.6 млрд. лв. от натрупания през годината излишък, които бяха разпределени между всички министерства, но липсваха ясни и целенасочени действия и приоритети за борба с кризата.
През 2009 г. в Европа продължи държавното стимулиране на икономиките, в България публичните разходи също се увеличаваха. За разлика от останалите страни в Общността обаче, тук ръстът на разходите беше основно за заплати и издръжка на държавните служители и за социални разходи. За периода януари-юни 2009 г. тези разходи са се увеличили с близо 20%, а те представляват почти три четвърти от консолидираните разходи. Същевременно капиталовите разходи се увеличават със 70%, но те остават по-малко от 15% от всички разходи. С други думи, отново политиката на страната се разминава с тази на ЕС.
През втората половина на 2009 г. имаше смяна на правителството и новите управници се устремиха към балансиране на бюджета, което се изразяваше основно в рязане на разходи. И така докато в лидерите в ЕС бяха убедени да не прибързват с изтеглянето на стимулите за икономиките им прекалено бързо, в България започна свиване на харчовете. Това се изрази в намаляване с близо 6% на средствата за заплати, издръжка и социални разходи, докато капиталовите разходи бяха свити с 46%. По този начин бюджетът беше почти балансиран, а реалната икономика остана и без малкото пари, които бяха предвидени за нея.
От началото на тази година държавните приходи са ограничени, а разходите са по-високи, отколкото в началото на 2009 г., когато се считаха за раздути. През май Министерският съвет прие предложение за актуализация на бюджета за тази година, което предвижда дефицитът му да се увеличи от 0.7% от БВП до около 4%. На практика обаче увеличението е по-голямо, защото новите параметри за ръст на икономиката са по-оптимистични - 1%, в сравнение с очаквано свиване от 2%. На този фон повечето страни от ЕС планират овладяване на фискалните си дефицити чрез свиване на публичните разходи. В Италия е планиран спад на разходите в размер на 1.6%, в Германия се намаляват разходите с 10 млрд. евро годишно до 2016 г., Испания планира свиване на разходите с 15 млрд. евро през тази и следващата година, Великобритания - с 12.6 млрд. долара през тази година, а Словакия е готова да намали разходите в зависимост от приходната част. Бюджетният дефицит на Латвия ще бъде намален с 2.5%, а на Румъния - с 0.9%, като и двете страни имат споразумения за финансиране от Международния валутен фонд. Португалия ще намали дефицита си с 0.9%, Дания - с 0.4%. В Естония мерките за свиване на бюджетния дефицит бяха предприети още през 2009 г. и той намаля с над 9% от БВП, Словения сви държавните разходи и намали броя на заетите в публичния сектор през февруари, а президентът на Литва е привърженик на рестриктивни мерки.
На практика управляващите две правителства в последната година и половина направиха следното - 6 месеца харчене на допълнителни средства за необосновани цели и с неясен ефект върху икономиката; 6 месеца рестриктивна политика, основно при капиталовите разходи на правителството; 6 месеца допълнително стимулиране на икономиката чрез по-голям бюджетен дефицит, който отново ще бъде използван за необосновани цели и ще е с неясен икономически ефект. Подобни диаметрално противоположни действия са още по-притеснителни, като се има предвид поведението на страните от ЕС, където се води последователна политика за справяне с кризата. Защо само ние сме наобратно?
