• се срамувам, че съм българин
  
• да искам да съм прилеп, тъй като ще съм глух и няма да мога да слушам как Валентина Хасан (при цялото ми уважение) се опитва да изпочупи всички чаши в домовете на целокупния народ.

Нещо повече – на българина му дай да гледа цица. Останалото е без значение. И за това и до момента ми е много изненадващо как миналата година спечели Тома. Който при това малко или повече си пада по „грешната” рок музика.

Излишно е да казвам, че предаването е предварително обречено на провал. Като основна причина за това могат да бъдат посочени лошата му реклама, лошите водещи (Иван и Андрей, нищо лично), лошият избор на жури ( Какво сериозно жури могат да бъдат Фънки и Мара „Отварчката”) и грешната тематика.

И така – големият фаворит за поредна година – „Бииииииииииг Брадър”. Апотеозът на една от най-низките човешки страсти – воайорството. Желанието да гледаш как разни хора се правят на маймуни в една къща, която повече прилича на затвор, и се опитват да се „мушнат” един-друг колкото е възможно по в центъра на кАдрото, че да може повече да ги видят.

Защо „Големият брат” е толкова печелившо предаване? Отговорът е един и той е много прост – хората, които влизат в къщата, са представителна извадка на целокупния народ на една държава.

Именно за това по време на първия сезон големите печеливши бяха двама – симпатичните дебили Найден Найденов „Нед” и Светлан Шевров „Гроши”. Двамата успяха да спечелят симпатията на всички хора с неприкритата си първичност и непосредственост.

Изрична уговорка – в това няма нищо лошо, напротив – колкото повече хора се държат както им идва отвътре, толкова по-добре. Единственият проблем настъпва когато, ходейки по улицата, започнеш да чуваш повече: „Ш’ти седнем на лицето”, отколкото „Добър ден” и „Извинете”. Ето, това е вече проблемът – българите сме простаци. Независимо от това къде искат да ни вкарат и как искат да ни научат да се държим „европейски”. Ние не можем, това е. За нас съществуват само преливащите прелести на...(произволно женско име, все ще е чалга певица), футболът, политиката и медицината , т.е – неща, от които все много разбираме.

Така, но да се върнем на темата: Преди три дни „бял свят видя” третият сезон на VIP Brother. За тези, които не знаят за какво иде реч – малка група от хора, които ние сме свикнали да определяме като „известни”, се подлагат на експеримента Big Brother, само че за по-кратък период от време.

Доколко у нас има VIP е тема на съвсем друг разговор. В момента става въпрос по-скоро за избора на участниците и предварителния сценарий. Сред участниците виждаме много интересни физиономии – Емил Кошлуков и внука на бившия Първи Тодор Живков – Тодор Славков. Предполагам всеки с ЕГН, започващо с число, по-малко 88, е запознат с историята на Кошлуков и факта, че той е лежал няколко години по време на предишния режим в затвор.

По време на първата вечер на „шоуто” Тошко, уж случайно, изтърси че би върнал режима отпреди 1989. Това естествено подразни Кошлуков, който заплаши, че няма да влезе в предаването.

Всички тези „тревожни събития” трябваше да породят у водещия на предаването Ники Кънчев някаква реакция, която да показва поне малко напрежение, или уплаха, че сценарият е излязъл от нормалното. Такова нещо не се случи – наш Ники, почти с тон, казващ на приятелката си: „Скъпа, хайде да отидем да си купим домати”, започна да ни обяснява как това не било по сценарий, как не било планирано, не било режисирано и т.н. Хубаво де, разбрахме намека. Проблемът е един – годината е 2009, България е в ЕС, хората вече могат да пътуват спокойно, гледат телевизия, влизат в Интернет и като цяло са доста добре осведомени. Плюс това гледат разни „слаби” предавания, които се правят в САЩ, и в които съспенсът е доста по-добре застъпен.

За да продължим нататък, трябва да въведа и обясня термина crash tv. С този термин се обозначава бързата и особено динамична като стил на правене телевизия. При нея не можеш да откъснеш очи от телевизора, защото непрекъснато нещо се случва – в повечето случаи то е нелогично и те „хваща за гърлото”, кара те да забравиш конкуренцията, както и вредния навик да сменяш програмите по начин, сякаш от това зависи животът ти.

Е, нещо такова се опитаха да направят и в „Нова телевизия”. Поне според мен опитът може да бъде сложен в графата „провали”. Защо? С две думи – в Къщата трябвало да влезе Евгени Минчев. Само че видите ли, "паркетният лъв" духнал с „едни 5 хил. лв.” на продуцентите, които му били обещани и платени за участие в интервю. А той, видният ватман от Пазарджик, духнал в чужбинско и изобщо не се бил вясвал. И така предал идеята на този сезон на предаването.

Хлип, хлип, хлип, трогнах се. Евгени, да му се не види, как можа...Винаги съм искал да ти гледам гелосаната мутра по телевизора. Май от тебе само Денди повече обичам, ама не съм сигурен.

Така, сега сериозно. Продуцентска къща „Олд скул”, за идиоти ли ни взимате? За разни аборигени, които даже не знаем как да си включим хладилника, камо ли да изпратим някой и друг SMS? Този ход беше толкова...зле формулиран, изигран и направен, че просто ме е гнус. А за пуяка Евгени просто няма какво да се говори. Поздравления, някой очевидно е гледал касетки как работи Хауърд Стърн (бел.ред – известен радиоводещ, прочул се с доста циничния начин на водене на предаванията си и преекспонирането на откровени простотии).

И да, определено. Поне до края на седмицата конкуренцията е сломена и целта е постигната – повечето хора, които все още гледат телевизия, ще обсъждат постъпката на Минчев (въпреки че той не получи шанс да се защити). Още по-малко хора ще се сетят за новите „музикални идоли”, при възможността да видят качествена разпра/мерене на полови белези между Тодор Славков и Емил Кошлуков. След това нещата ще минат в обичайните „два реда на 8 страница във вестника”.

И така „Кралят е мъртъв, да живее кралят!”, както са казали французите. Очакват ни много „цветни” няколко месеца, в които ние, обикновените хора, ще бъдем „най-любезно” поканени да окажем подкрепата си за своя любимец/-мка, благотоворителна кауза под формата на кратки съобщения, известени още като SMS. Които незнайно чия мутреса, басейн, 'жакузи или БМВ изплащат.

Но нищо – „Шоуто трябва да продължи”, както пееше едно време великият Фреди Меркюри.