Мнението ни е изпратено от нашия читател Иван Велев (ivanjohnbg@yahoo.co.uk)
Напоследък е много модерно да се търсят виновници
Знайни и незнайни анализатори се опитват да проследят причините за настоящата криза. Версиите за това кой е отговорен са най-разнообразни: в Америка - богатите, банките и корпорациите (според съмишлениците на "Окупирай Уолстрийт"), политиците (според "Чаено парти"), а в Европа: гърците, италианците, еврото, Германия и прочие. Разбира, да не забравяме "обичайните заподозрени" – ЦРУ, КГБ, евреите, масоните и други.
Според мен обаче, проблемът се крие малко по-надълбоко. Проблемът е, че живеем в свят, където има разминаване между големината на кризите и методите за тяхното решаване. Казано по-просто – живеем в свят с глобални проблеми и локални решения. Какво имам предвид под глобални проблеми или кризи – това са проблеми, които не могат да бъдат локализирани и ограничени. Всяка криза – финансова, дългова, дори грипна – за отрицателно време се разпростира далеч извън границите на държавата, от която е тръгнала.
Незначителни на пръв поглед събития имат непредвидими последствия буквално на другия край на света. Ето няколко примера - финансовата криза от 2008 г. започна с няколко хиляди лоши ипотеки в САЩ, но доведе до (почти) фалит на някои от най-големите банки в Европа. Епидемията от "птичи грип" преди няколко години тръгна от едно заразено момиченце в Тайланд и доведе до десетки смъртни случаи и милиони избити домашни птици по целия свят. Високият дълг на Гърция доведе до това, че Словакия трябва да плаща повече пари на Брюксел, за да може да бъдат спасени няколко (основно френски) банки.
Към тези няколко по-актуални примера можем да добавим и "типичните" глобални проблеми с тероризма, трафика на хора, наркотици и оръжие, СПИН, климатичните промени. Наистина живеем във времето на глобалните проблеми. От друга страна механизмите за вземане на решения и действия все още са изконно национални, тоест локални. Нито една "глобалност" не може да има приоритет над националния суверинитет. Колко бавни, бюрократични и безкрайно компромисни са всички международни механизми за съглашение и действие, продължаваме да виждаме в неспирната европейска сага с дълговете. Само да припомня, че ЕС се смята(ше) за най-интегрираната и ефективно работеща наднационална организация в света.
И така, глобални проблеми и локални решения. В резултат – нови и нови бързо разпространяващи се кризи, и бавни, неадекватни решения.
Какво следва?
Логичните изходи са два: глобализиране на решенията или локализиране на проблемите. Какво значи глобализиране на решенията: засилване и задълбочаване на глобализацията между отделните държави, създаване на ефективни глобални организации в различни сфери – финансови, здравни, митнически. С други думи: това е пътят към глобално правителство. Ако се върнем в Европа, този сценарий предполага за начало изграждане на единно "Eвропейко финансово министерство", и в по-далечен план създаване на така наречените "Eвропейски съединени щати".
Втората алтернатива предполага намaляване на глобализацията, и затваряне на държавите вътре в себе си. По този начин (би трябвало) и проблемите да се ограничат в рамките на една отделна държава, вместо да засягат всички. На европейско равнище това е доста дискутираната възможност за отмяна на еврото и връщане към националните валути, т.е. разпад на еврозоната, и евентуално на целия ЕС.
Кой от двата варианта е по-желателен, може да се спори дълго. От една страна дебне "Биг Брадър" на Оруел, от другата – феодалната разпокъсаност на Средновековието. Кое е по-малкото зло следва всеки да открие за себе си. Тук ще се опитам да анализирам коя възможност е по-вероятна – за добро или лошо.
И така – има ли реална, макар и слаба вероятност в обозримо бъдеще да имаме интегрирани, и най-важното - ефективни глобални институции?
За мен отговорът е твърдо не. Няма да се спирам на прозаичните спънки като езикови бариери, часови разлики, необозрима бюрокрация, нежелание за отказ от националния суверeнитет и т.н. Основното, което липсва, е работеща система за управление, което да може да е ефективно на глобално ниво.
Организации като ЕС и ООН ясно показват, че стандартната демокрация е просто твърде бавна и затрупана с бюрокрация, за да може да бъде ефективен източник на бързи и адекватни решения при по-голям брой държави. Нещо повече – тези проблеми се задълбочават заедно с нарастване на размера на организацията. Освен това, исторически погледнато, за да има демокрация, първо трябва да има обособена нация, тоест първо е унифицирането на гражданите и след това създаването на демократична държава.
В последно време имаме предостатъчно примери за демокрация, наложена на държави, които са далеч от единна нация – Ирак, Афганистан, а сега и Либия. Тeпърва ще видим дали някоя от тях ще успее да запази целостта си без чужда помощ. Ето защо идеята за демокрация в глобален мащаб - при пълно отсъствие на всякакви наченки за глобално самосъзнание на човечеството, е крайно невероятна. Остава алтернатива номер 2 – капсулиране и изолиране на отделните държави, разпадане (реално или формално) на междудържавните съюзи, по-строги мерки срещу миграцията.
Въпреки че подобно развитие на събитията има много поддръжници навсякъде по света, нека не забравяме, че изолацията си има цена, и то много висока.
Изолиране на държавите една от друга означава повече бариери пред търговията, и съответно – по-малко търговия. Оттам ще пострада и икономиката, и ще се увеличи вероятността от конфликти, в това число - въоръжени.
В заключение, не приемайте тази статия като кандидат за английската награда за сценарий за смъртта на еврото. Тя има за цел да анализира какво е най-вероятно да се случи, а не кога. Напълно е вероятно ЕС, както и световният ред - такъв, какъвто го познаваме днес, да преживее тази криза.
Но ако има един сигурен факт от последните години, той е, че кризите не свършват.
Ще има и още една, и още една. Дотогава, докато не бъде коригирана грешката в системата проблем-решение, трайна стабилност няма да има.
