Коментарът е изпратен на Econ.bg от наш читател с потребителско име Underthesun и е публикуван в блога Borsite.net

След добрия старт на световните борси в началото на годината, слънцето беше изгряло и на нашата улица. Българската фондова борса (БФБ) стартира с увеличаване на оборота и повишение на риск-апетита на малкото останали български инвеститори и спекуланти.

С наближаването средата на годината обаче, прикритите проблеми на Гърция взеха да избуяват и наяве взеха да излизат зле прикритите дефекти на Европейския съюз (ЕС). След като се наложи в последните години да се спасяват Гърция, Ирландия и Португалия, се оказа че често пъти политиците се опитват до отложат проблема, а не да го решат. И докато при северната икономика Ирландия нещата се развиват сравнително добре, то при Гърция очевидно нещата вече са извън контрол.

Проблемите при изброените икономики (без Ирландия) са структурни и наливането на пари не решава ситуацията. Това прави пазарите изключително недоверчиви. При опита за решаване на пропуски или зле създадени механизми на ЕС, се оказа че кашата е още по-голяма.

Световните борси не се довериха на действията на европейските лидери и недоверието се насочи към Италия, която може да се превърне в нерешим проблем поради своя размер. Тя е третата по големина икономика в еврозоната и има огромен дълг от около 1,9 трилиона евро, което е около 120% от БВП на страната. Прогнозите на италианското министерство на икономиката от септември са за скромен растеж на БВП от 0,7% тази година и 0,6% през следващата. Правителството се опитва да убеди пазарите, че страната ще се справи сама със ситуацията, без да има нужда от спасяване като останалите проблемни държави.

Истината е малко по-друга и тя е, че ЕС към момента няма достатъчно пари за спасяването й. Към този момент "Меркози" имат план за набавяне за тази сума. ПО него няма конкретни детайли, а и липсва особен ентусиазъм за осигуряването на тази сума от страна на Китай, Бразилия, САЩ и Русия...

Като четем на пръв поглед плана на лидерите ни, човек се пита дали изобщо Европа иска да сложи кеш на масата или просто се опитва да спаси своите членки, но колкото може с по-малко свои средства, и с повече ангажиране на големите държави извън ЕС... и техните пари.

На този етап всички институции като ЕС, ЕЦБ, МВФ ще следят дали се провеждат реформи на Ботуша и ще подпомагат финансирането на страната, изкупувайки облигациите й и опитвайки се да намалят доходността им. Това е планът, друг няма. Затова всички са се концентрирали в смяната на властта и се питат дали на мястото на Берлускони ще се появи смел реформатор, който да преведе страната през трудните времена.

Естествено инвеститорите поради липса на други опции (планове за спасяване), са се вторачили в политическата ситуация там. Така за поредна година световните пазари остават подвластни на решенията на лидерите, а не на резултатите на компаниите.

Основният риск остава Италия, като неблагоприятно развитие по въпроса може да създаде огромни сътресения за финансовата световна система.

Въпреки сгъстените черни облаци, изминалата седмица ще се запомни и с нещо изключително положително, и това е реакцията на "Меркози" по отношение на гръцкия референдум, вот или просто поредната гръцка сватба. Падна свещеното табу, че страна, която не се придържа към установените правила, може да напусне еврозоната, а защо не и самия съюз. Беше прекарана разделителна линия между това, което може да прави страна членка, и това, което не може. Натискът върху Гърция беше безпрецедентен и оправдан - нещо подобно наблюдаваме и върху Италия сега.

На срещата на Г-20 в Кан, на която трябваше да се обсъждат дълговата криза в Европа, безработицата в САЩ, валутните проблеми и климатичните промени, се дискутира само и основно Гърция... Южната ни съседка буквално "отвлече" световните лидери, дори без да има представителство в съответния формат. Отдаването и на такова огромно значение демонстрира същината на дълговия проблем от една страна, както и воля на високо равнище със справянето и.

Инвеститорите са изправени пред рискове в световната икономика. Проблемът е, че те не са ограничени по пазари и континенти. Наблюдаваме проблеми в световните локомотиви, и то на различен стадий на развитие. Това, което се случва на пазара на недвижимост в Китай, както и опитите за охлаждане на икономиката от страна на китайското правителство, може да "приземят" местната икономика по-твърдо, отколкото се очаква. Това, в комбинация с липсата на пазарна икономика и евентуална загуба на пазари в Европа (при евентуална рецесия), изостря рисковете.

Заемането на дефанзивна стратегия, която ще позволи на участниците на капиталовите пазари да изчакат развитието на ситуацията, е препоръчително. Очевидно е, че апетитът за риск не е на мода. Настъпи моментът да окачим боксовите ръкавици на стената… поне засега.