Коментарът е изпратен на Econ.bg от наш читател с потребителско име Underthesun и е публикуван в блога Borsite.net.

В последния месец като че ли светът успя да избегне за пореден път поредната катастрофа. Гърция състави правителство, което е проевропейски настроено. Оланд се оказа по-тих и отстъпчив, отколкото се опасяваха пазарите. Испания успя да преговори спасителен план за банковата си система. Меркел отстъпи пред Марио Монти и Рахой относно новият Фонд за стабилност на еврозоната (ESM), който трябва да бъде използван за директно рекапитализиране на изпитващите затруднения банки.

Всички тези събития се изразиха в едно “рали на облекчението”, заляло пазарите в Азия, Европа и Америка.

Разбира се, Българската фондова борса (БФБ) направи изключение от общото настроение за пореден път. Нашата борса си е подвластна на нашите си проблеми.

Това, което прави впечатление, е, че цитираните дългоочаквани събития не са решение на наболелите проблеми, не адресират източниците им, а по-скоро облекчават ситуацията. Те са отговорът на политиците, насочен да успокои общественото мнение, нарастващото недоволство от нестихващата безработица и да демонстрира борба срещу невидимия враг “Пазарът”.

Често пъти той бе обрисуван като единственото “Зло”, което застрашава безоблачното съществуване на еврозоната. Прие формата на група анонимни, но много могъщи спекуланти, които атакуват пазарите. Това бе “полит-икономическият” прочит на лидерите на Стария континент. Истината за съжаление е доста по-прозаична и скучна.

Атаката на тази “безименна орда” се изразява в това, че не иска да кредитира определени държави на определена цена, т.е. намира ги за рискови кредитоискатели и търси по-висока доходност за парите си. Както казах, скучно... но май това е единственият начин да се избегнат тежките въпроси относно бъдещето на ЕС. Дали това е съюз от държави или просто някакво сборище, използващо привилегиите на общия пазар.

Ако ще е нещо повече от случайно събрание, то тогава ще трябва да има освен общи облаги, то и общи задължения. Всичко това става с цената на загуба на суверинитет, послание, което е изключително трудно за продаване на гражданите на самите страни-членки. Но за да е още по-заплетена ситуацията и за да проработи този план, той трябва да се случва на фона на сериозни структурни реформи, насочени към пазара на труда в ЕС, бюрокрацията и безбройните регулации, които спъват или забавят икономическата дейност.

За да бъдем честни, трябва да признаем, че това ще бъде и краят на фалшивия модел на “Социалната Европа”. Добрата стара Европа, в която да си пенсионер означаваше да си сравнително млад човек, с пари в джоба и възможност да обиколиш целия свят. За съжаление е очевидно, че системата не можеше да си позволи този лукс, който продължи доста време, а и доста време ще трябва да мине, за да бъде той изплатен. Ситуацията в ЕС е изключително сложна и не предполага бързи решения.

Всичко това оказва влияние на Китай, чийто основен пазар е Европа. Производствената активност в Китай е продължила да се свива и през юни, записвайки най-ниското си ниво за последните седем месеца. В основата на това е спадът на новите поръчки за износ, които са се понижили до най-слабото си равнище от март 2009 година насам. Това показват данните за PMI индекса в производствения сектор, който се изготвя от британската банка HSBC. Стойността на показателя за юни е 48,2 пункта, което е най-ниското ниво от ноември 2011 година досега.

По-слабото търсене в Европа засегна и японските автомобилопроизводители, илюстрирайки рисковете за азиатския износ, произтичащи от кризата в еврозоната. През май индустриалното производство в страната се е понижило с 3,1% на месечна база, обяви министерството на търговията в Токио.

На фона на всичко това, възстановяването в САЩ „остава крехко“, се посочва в годишния доклад на МВФ за американската икономика. Фондът предупреждава за рисковете от дълговата криза в еврозоната, несигурността около вътрешната политика на Вашингтон в навечерието на изборите през ноември, както и необходимостта от повишаване на дълговия таван през 2013 г. МВФ все пак изтъква, че има вероятност американската икономика да се възстанови по-бързо.

Призракът на Европа броди из пазарите по света, което засилва волатилноста и несигурността в борсовата търговия.

Цените на суровините са повлияни от несигурната политическа ситуация, която в комбинация с намалената икономическа активност, определено не ги прави така желаното сигурно убежище. Златото отново напомни за себе си след поредицата негативни новини от Стария континент, слаби икономически данни, идващи от най-различни части на света, и очакване за реакция от страна на Федералния резерв и ЕЦБ. Всяка поява на слухове относно “печатане на пари” изпомпва неговата цена, която отново достигна 1600 долара за унция.

Като че ли няма пазар или актив, който да е застрахован от спад при евентуално негативно развитие на икономическата ситуация. Определено защитна позиция предлага технологичният сектор в САЩ, който освен стабилни продажби, демонстрира и много сериозна “кешова наличност”. При наличието на почти два милиарда потребители на интернет и свързаните с него технологии, потенциалът е просто огромен. Няма нищо общо с “ДотКом” балона и неговите 5 млн. клиенти навремето.

За съжаление, отново най-тъжна се оказва съдбата на инвеститорите на БФБ. Те отново нямат възможност да “изтъргуват” нито икономическите събития по света, нито представянето на родната икономика, или публичните ѝ компании. След настъпилата обезвереност, като че ли единствената възможност за нашите трейдъри се оказаха АДСИЦ-ите, и то по-конкретно тези, инвестиращи в земеделска земя.

Но тези предпочитания не са лишени от логика. На практика дружествата, инвестиращи в този род актив, са най-малко изложени на пазарен риск. При създалата се неблагоприятна икономическа обстановка, компаниите-износителки влошиха своите резултати.

На фона на намаленото търсене в световен мащаб, сега очевидно те ще трябва да се справят и с поредното увеличение на тока, което ще оскъпи допълнително продукцията им. В същото време след странните законодателни решения относно продажбата на цигарени артикули, е очевидно че и "Юрий Гагарин" АД, който напоследък радваше с резултатите си, ще загуби своя чар като предпочитана компания.

На практика единственият подценен актив, за който има реално търсене, и е представен на нашата борса, са АДСИЦ-те, инвестиращи в земеделска земя. Останалите дружества страдат от липсата на интерес към капиталовия ни пазар, както и от слабата ликвидност. Дано поне новото лятно “работно време” да внесе някакви нотки на оптимизъм сред участниците, и да увеличи търгуваните обеми.

Няма прогнози, предсказания или вълшебни лекове, които да направят избора на инвеститора по-лек, без значение къде и как търгува. Ситуацията на пазарите се променя всяко тримесечие. Няма печеливши стратегии, няма “buy and hold”, няма технически анализ, фундаментални прогнози, няма тайни съвети. Няма тренд. Има просто силни движения и в едната, и другата посока. Единственото качество, което може да спаси търгуващите, е тяхната адаптивност.

Ще оцелеят хамелеоните.