Автор: Евгений Дайнов, политолог. Коментарът е публикуван във в. "24 часа" на 27 ноември 2010 г.

Доживях не само да се съглася за нещо със социалист, но и да поема въпросното нещо като кауза. Е, така става, когато отвсякъде в държавата продължава да извира примитивен административен абсурд от азиатско-африкански вид. Все някой трябва да каже нещо, като "царят е гол", или поне "егати простотията".

Иде реч за проблем, който неотдавна постави Ивайло Калфин и който проблем аз смятах отдавна за решен. И той е: ако се прибереш в България със западна диплома за висше образование - да речем, от Оксфорд, българската държава няма да ти я признае.

Преди 30 години в разгара на комунизма беше същото. Връщам се с диплома от Оксфорд през 1979 година - и се започва:

К'ъв пък е тоя университет? Буржоазен, нали? К'во учи там? Искай от този Оксфорд да ти легализира дипломата по нашите, на НРБ стандарти. И да ти направят оторизиран превод. И да пишат, че не са ти преподавали буржоазни работи. И кой изобщо ти е позволил да учиш там?

Докато накрая, след дърпане на цял сноп "връзки" не стигнах до заветния кабинет и не застанах пред заветната лелка, от която зависеше моето бъдеще. Пише тя, оплезила език, докато аз стоя прав пред бюрото й: "Оксфордски университет, Лондон - нали?" Отвръщам: "Не, Оксфордски университет, Оксфорд..." А тя, разфучана: "И тук ме занимавате с някакъв провинциален университет?" Хвърли ми целия пакет документи в лицето и ме изгони.

И си останах с образователна степен - завършен 6-и клас. Добре, че ме вкараха в казармата, та народната република ме хранеше и обличаше, докато бях с образование като за каруцар.

Но тогава народната република се бореше против световния капитализъм. А сега демократичната република е част от този капитализъм. Подписала е съответните договори, спазва директиви и пр.

Да, ама не. Пак е същото и пак рано или късно се стига до броене. Не ви лъжа. И сега, както тогава, едни пърхутести чичковци и миризливи лелки броят на пухкави пръсти:

"Учил си три години философия? Не става. Философия се учи четири години..." И затова, ако се върнеш от Узбекистан с философска диплома, незабавно ще ти я признаят (там се учи пет години). Оксфорд обаче - не. Три години не стигат.

И как да им обясни човек, чев цивилизованите страни хората броят не годините, а семестрите?

В Оксфорд има по три семестъра годишно, а значи ставаш философ за 9 семестъра - един повече, отколкото в България, където за 4 години семестрите са само осем.

Накрая ми признаха оксфордската диплома за бакалавър. Никога обаче няма да им искам да ми признаят и магистърската степен. Защо? Пак опира до броене на пръсти, но и до други неща, които българските чиновници изобщо не могат да разберат.

Защото, слушайте внимателно, когато имаш от Оксфорд бакалавърска степен, магистърската не се появява като следствие на нови години учене. Просто уверяваш колежа си, че от 21 семестъра, изминали от твоето иницииране в Оксфордския университет, си прекарал 9 семестъра (по оксфордското броене) във висше учебно заведение някъде по света. И ти дават магистратурата.

И - забележете - не ти искат никакви документи. Когато си взех магистърската степен, просто дадох на колежа думата си на джентълмен, че съм спазил изискванията за оксфордски магистър - и станах такъв.

Е, как това да го обясня на българския чиновник? Семестри, джентълменска дума, какви дивотии, ще каже той.

Затова хората в Европа са измислили съда. Ако не си джентълмен - бъди така добър поне да спазваш съдебните решения.

Ето какво пише по повод признаването на дипломи в страните членки в решение на Съда на европейските общности от 23 октомври 2008 г.: "Съществуващата система за взаимно признаване на дипломите за висше образование се основава на взаимното доверие между страните членки в професионалните квалификации, която всяка страна дава... Приемащата страна членка няма правото да проверява основата, на която дипломата е била издадена." Например - дали човекът е учил философия три или четири години.

Накрая съдът обявява за незаконни такива институции в страна членка, чиято работа е да проверява издадени в друга дипломи. Което незабавно прави незаконни няколкото български институции, в рамките на които пърхотясали чичковци и лелки дебелки броят на пръсти...

Не минаха и 30 години, а МОН продължава да твърди, че не може да оправи тази система. Елементарно е, господа: след като даден университет е акредитиран (а Оксфорд е акредитиран доста преди падането на Търновград в ръцете на османците), издаваните от него дипломи важат автоматично в целия Европейски съюз. Точка и край на въпроса. Алтернативата е България - ние, данъкоплатците - да бъдем одрусани с поредните санкции. Като например - за неспазване на пределно ясното решение на Европейския съд от 23 октомври 2008-а.

Добре, ама после ще трябва да си оправят и държавната статистика, защото лявата ръка пак няма да знае какво прави дясната.

Аз например, макар да имам все пак призната диплома за висше образование, в държавната статистика се водя с "незавършено гимназиално образование". Освен това според държавата никога не съм бил женен, нямам 30-годишен син и пр.

Хайде, статистиката е умна наука и не е за всеки. Не очаквам някога български чиновник, след като ми пише писма, адресирани до "Проф. Дайнов" да погледне, че в документа, намиращ се в така адресирания плик, фигурирам като завършил 6-ти клас. Но очаквам МОН да спази решението на Европейския съд: незабавно и несимволично да закрие всички институции, натоварени с легализирането на дипломи от ЕС.

Инак никой няма да е луд, след като е завършил Оксфорд, да се връща в България. Или може би недопускането на млади висшисти на българска територия е някаква нова държавна политика, за която още не сме информирани?