Искам да споделя с вас една история за обстановката в градския транспорт, който обслужва крайните квартали на столицата ни - онези населени места, където трамваят и тролеят са лукс, а метрото е проект в необозримото бъдеще.

Тези райони, определяни по-често с термина "източна индустриална зона", масово са обслужвани от раздрънкани над 20-годишни "Икарус"-и. Говорим за райони като "Челопечене" и "Ботунец".

Пътниците, които пътуват например по линия 119, докато се наслаждават на романтичния зимен декор на Софийското поле, седят и се питат дали на съответното подобие на возило ауспухът е в пътническия салон или извън него.

И за да стане ясно за какво хората си дават левчето, ще си позволя да обрисувам разказ на една жена, която ежедневно пътува от крайната станция "Изток" до кв. "Ботунец", споделила с мен своето разочарование от превозните средства там. Чашата на търпението й преляла във вторник рано сутринта (3 февруари). В 6:30 часа жената изтеглила "печелившото билетче" да се вози в едно от онези червени рейсчета (принципно са червени, в случай че са измити, а това е много рядко).

И сега настъпва кулминационният момент. Забележете, в целия салон има една- единствена лампа.

Имах късмета, че лампата беше над главата ми, не знам колко души имаше назад и как стояха там. Просто нищо не се виждаше от сняг и тъмнина, разказа пътничката.

Тук е моментът да си призная, че отвреме навреме и на мен ми се налага и имам "огромната чест" да ползвам тази "прекрасна" услуга. В интерес на истината, ако сте решили да стигнете от първата до последната спирка по маршрута на някой от тези автобуси, е препоръчително да се въоръжите с гоблен и хамбургер. Пък и при тези зимни условия и фармацевтичната индустрия ще бъде щастлива след поредното пътуване. Оставям на страна въпроса, че по разписание тези рейсове се движат през делника в интервал между две луни. Нещо като бялата лястовица от знаменития разказ на Йордан Йовков "По жицата". Все се надяваш, че ще мине, а него го няма и няма.

"Екстрите", не свършват дотук. Освен че имат една лампичка като свещ, пътниците са "обгрижени" и с "комфорта" над главите им да прехвърчат снежни циклони. Защо ли? Хитър метод да бъдат държани будни. От толкова пътуване, пък и в ранни доби, току виж някой пътуващ сладко, сладко захърка и вземе да изпусне спирката за слизане.

Нямат край иновативните методики на компанията "Градски транспорт" за поддържане на физическата кондиция на пътуващите. Ако някой си мисли, че хората седят удобно, много се лъже. Сиви, пластмасови седалки, със стърчащи метални пластини. Естествено, че за да им е "по-комфортно" на седящите. Много често тези седалки са засипани с 3 пръста сняг през зимата и солидно количество вода през лятото.

Ех, ама че готини условия, да се возиш и да пееш! Шофьорите на тези автобуси са му намерили цаката: "волумето на мах" и луда чалга от зори. И какво от това, че някой не слушал такава музика...ми ще слуша, ако не...какво?...ми да върви пеша.