Уводна статия (в."Синко диас", 4 октомври 2010 година, Испания). Превод: Румена Вълчева, БТА

Премиерът Хосе Луис Родригес Сапатеро вече твърди, че Испания няма да възобнови трайния си растеж с високо темпо преди да са изминали още две години. А именно това прогнозираха повечето анализатори на испанската икономика от месеци.

Това означава, че най-социалната променлива на икономиката, променливата, която налага най-много спешни действия заради степента на влошаване, което се натрупа през последните две години - безработицата - ще отчете скромни подобрения през периода, та дори може и да се влоши допълнително според това какво ще бъде поведението на трудоспособното население.

И бизнесът няма да има по-добро поведение, когато става дума за компаниите, чиято дейност е ограничена само в пределите на Испания. Банковият сектор бе първият, който започна да предусеща, или поне ограничени кръгове в него, че 2011 година ще бъде година на преминаването през пустинята, на нарастващи трудности за финансовите посредници, въпреки че в никакъв случай няма да отчетат загуби.

Шефовете на банки бият тревога, сякаш става дума за една перфектна буря, че редица обстоятелства ще затруднят в известна степен банковата дейност идната година. Докато търсенето на надежден кредит ще продължи "да капе" с темпото на капкомер на гишетата на търговските банки заради общата парализа на частното търсене за инвестиции и потребление, то недостигът на финансиране и за банките, и за спестовните каси ще се засили и в количествено, и в ценово изражение. През следващи две години испански учреждения и компании трябва да изплатят общо 200 милиарда евро по финансови линии, които са сключили в миналото, след две години относително спокойствие в календарите им за погасяване на задължения. А лавината на рефинансирането идва в момент, когато финансовите пазари, особено междубанковите, са само частично отворени, включително и за испанските банки, въпреки направеното упражнение по прозрачност с тестовете за устойчивост, чиито резултати бяха публикувани през юли тази година.

Несигурността, породена на междубанковите пазари, ще принуди банките и касите да търсят на вътрешния пазар финансиране от спестяванията и със сигурност при свръхлихви, които са неадекватни за здравето на финансовата система. Вече го правят с последната обявена "война" за привличане на активи, която изцеди маржовете до равнища, близки до нулата, след като водещите лихви на паричната политика, определяните на междубанковия пазар и индексираните по повечето кредити, продължават да бъдат под минималните, а на хоризонта не се задава денят, в който ще се възстанови номиналът им.

Въпреки че на световно равнище банковият сектор понесе истинското бреме на изпитанието, в Испания банките устояха много добре през първите години на кризата, използвайки модела на банкирането на дребно и при финансиране, идващо от привлечените депозити и от сметки, които излизаха на печалба през последните две години, макар тя да намаляваше. Високото равнище на задължителните провизии, както и активната политика на надзор бяха главните превантивни мерки срещу кризата. Само че темпото, наложено от финансовата реформа в Европа, и забавянето на Испания при извършването на данъчна, финансова и икономическа реформа, са обяснението за продължителността на тази криза, която заплашва бизнеса да продължи да работи в много тежки условия още четири години. Очевидно е, че крайностите, допуснати от испанския банков сектор, с прекомерните наказателни мерки и несъразмерното кредитиране, съсредоточено прекомерно върху сектори, които сега са "поставени на колене", са обременителни тежести, които трябва да се отстраняват търпеливо.

Само че Европа продължава да се пита какво трябва да бъде регулирането и какъв трябва да бъде надзорът на финансовия сектор на Стария континент. Трябва и да се изчистят активите, които носят щети на институциите (вижте Ирландия), след като САЩ вече обявяват ликвидирането на държавния механизъм, който инжектира капитал в банките, за да ги върне към живот.

Европа трябва да ускори изчистването на банковите баланси с по-голям натиск на политическата власт и на паричния регулатор. А Испания, освен че извървя половината път от реформата на финансовата си система, трябва да прояви по-голямо усърдие, за да извърши реформите, които отново да дадат тласък на растежа на търсенето, защото именно то е горивото, което ще задейства всеки бизнес, банковия също.