Българската икономика ще се завърне на нивото си от 2019 г. чак след две години - в края на 2022 г. За това ще помогне постепенното възстановяване на износа, обаче основната заслуга ще е на вътрешното търсене. Но първо страната ще премине през още 5 месеца на икономически затруднения и сериозни трудности за износа зарази втората вълна на пандемията и налаганите заради нея строги ограничения за населението в държавите от ЕС.

Общият размер на инвестициите ще намалее през 2020 г. толкова много (-11.5%), че възстановяването им до нивото от миналата година няма да се случи до 2023 г. Тези инвестиции ще идват основно от правителството и завръщането към показателя от 2019 г. (4.5% от БВП) ще е бавно - ръст от 0.5% догодина и още 7% през 2022 г. Това е сценарий без милиардите евро, предвидени за специалния антикризисен фонд на ЕС, който още не е одобрен и не са известни условията за достъп до него, включително стандарти за върховенство на закона.

Така изглежда част от есенната прогноза на Европейската комисия за България, представена днес в Брюксел. Според нея БВП ще се свие с 5.1% (при ръст от 3.7% през 2019 г.), а след това ще расте с 2.6% догодина и с 3.7% през 2022 г.

Добрата новина е, че в междинната лятна прогноза се очакваше свиване с "около 7%", колкото беше и пролетната (-7.2%) през май, а сега е малко над 5%. Лошата е, че излизането от кризата ще е много по-бавно според есенната прогноза, защото през пролетта се очакваше ръст от 6% на БВП за 2021 г. и 5.3% през лятото, а сега е над два пъти по-малък.

Безработицата ще се стабилизира на 5.8% за цялата 2020 г. , но на практика ще остане на това ниво и през 2021 г. (5.6%) и 2022 г. (5%) при 4.2% през 2019 г. Иначе казано, заетостта толкова ще намалее, че възстановяването на темпото от 2019 г. (0.3% ръст) ще се случи някъде в бъдещето - за 2020 г. тя ще е минус 2.9%, а компенсацията в следващите две години ще е 0.5% и 1%.

Доходите леко ще се повишат, но основно заради това, че правителството вдига заплати в обществения сектор и повишава минималната заплата и събиранията за обществено осигуряване. За разходите на българите вероятно е някакво успокоение, че годината ще приключи с 1.2% инфлация (след това тя ще е 1.4% и 1.8%) и тя ще бъде движена предимно от сектора на услугите.

България влезе в пандемията със силни фискални позиции, позволили на правителството да обяви помощни мерки в размер около 2% от БВП и да изкара две трети от 2020 г. с бюджетен излишък, казват от Еврокомисията. Но сега започва "гмурването" в правителствен дефицит - до края на 2020 г. балансът ще достигне минус 3% от БВП, толкова ще остане и през 2021 г. и ще е минус 1.4% през 2022 г. (отново изчислени без средствата от помощния фонд на ЕС).

Засилването на пандемията през последните седмици и епидемиологичната ситуация означават, че прогнозите ни в обхванатия период са обект на изключително висока степен на несигурност и рискове, се казва в официалното съобщение на Европейската комисия.