"Свидетели сме на приемането на доста държави в еврозоната преди да отговарят на техническите критерии. България и Швеция пък се оказаха единствените държави, които в последните години отговарят на всички условия, но членството им все още не е факт. Това се дължи именно на тези чисто политически решения", смята той.

Според Кънев два са сценариите за влизането на България в еврозоната. Той ги определи като позитивен и негативен. За позитивен сценарий посочи получаването на България на пътна карта, което би означавало твърд ангажимент за изпълнението на определени условия, след което България ще бъде допусната в банковия съюз и в чакалнята на еврозоната. Като негативен Кънев изтъкна сценария, в който някои слабости на българските институции и предстоящите реформи в рамките на ЕС биха могли да бъдат причина за отказ за членство на страната.

Кънев посочи като оправдан факта, че България не желае присъединяване към банковия съюз преди членството в еврозоната.

"Нито една страна-членка на ЕС, която не е членка на еврозоната, не желае присъединяване към банковия съюз. Това реално е подаряване на управлението на банковата система. Тук става въпрос за суверенитет. България, бидейки във валутен борд, реално не е суверенна. Затова пък пасивно страната поема всякакви негативи и позитиви от управлението на монетарната система на еврото, тъй като е закрепена към него. С членството си в еврозоната обаче България ще получи възможност да възстанови на друго ниво суверенитета си", каза икономистът.

Той коментира, че е от сериозна необходимост създаването на стабилни институции, които практически да оформят архитектурата, стояща зад еврото. Към момента той посочи като такава създадена институция единствено Европейската централна банка.