Автор: Огнян Василев ( vasilevz@gmail.com ), Econ.bg
Преди два дни българският кандидат за европейски комисар Румяна Желева се яви на изслушване-изпит пред депутатите от Европейския парламент (ЕП), които по правилата на Европейския съюз (ЕС) трябва да кажат дали става за поста, за който кандидатства. Едва ли има някой, който не разбра какво се случи там, както и какво се беше случило преди това - един български евродепутат - Антония Първанова, беше изпратил писмо до същите тези депутати, в което ги уведомява, че има нещо нередно в декларацията за кофликт на интереси, която българският кандидат за еврокомисар е попълнила. Дали това действие е провокирано от идеята за абсолютна честност и почтеност пред Европа или от някакви други съображения, оставям на времето да покаже и на вас да прецените.
Учудващо ли е случилото се на изслушването пред ЕП на Румяна Желева? За мен лично е учудващо. Не съм очаквал подобно отношение между сънародници на такова ниво.
Досега мислех, че сме първо българи, второ - съотечественици, трето - сънародници, четвърто - хора и чак тогава ГЕРБ-ери, БСП-ари, НДСВ-ейци.
Mай наистина сме първо българи...
Историята ни показва доста случаи, в които българинът се стреми да лиши другите от успех, понеже той не може да успее:
- Всички предизборни кампании, където всеки изважда най-възмутителните и опетняващи факти за опонентите си.
- В литературата подобен случай е враждата между Пенчо Славейков и Иван Вазов, която лишава и двамата от Нобелова награда за литература. Което не е толкова страшно - по-страшното е, че България е лишена от Нобелова награда.
- Дори в шоубизнеса българинът не изневерява на характера си и предпочита да унищожи победителя, вместо заедно да постигнем повече. Най-пресният пример е музикалният конкурс "Евровизия". Там спечелилият в България Краси Аврамов беше "освиркан” от почти цялата гилдия. Доста по-успешно щеше да е тези, които не бяха доволни от него, просто да дадат своите предложения за подобряване на изпълнението. Така може би щяхме да достигнем по-предна позиция в конкурса. Но, уви… Ние предпочетохме да изтъкнем всички недостатъци…
Може би българинът има твърде високо мнение за себе си и възприема успеха на другите като начин някой да му каже: "Ти си по-некадърен. Той може повече от теб"? Което от своя страна провокира злоба, завист и желание за отмъщение.
Не знам какво точно постигнахме, уличавайки Румяна Желева в прикриване на доходи и собственост. Все пак, ние в България сме свикнали някой да има нещо, да не го декларира и после някой друг да го разобличи. Но западните държави имат нещо като етика, която ако не друго, поне ги кара да се възмущават, че човек е способен на подобно деяние. Тоест дори да се окаже, че обвиненията са неоснователни, вече на обвинения (в случая - Желева) няма да се гледа по същия начин, по който до сега.
От друга страна, защо се учудваме от твърде "общите" отговори на външния министър, при положение, че доста повече от 800 дни чувахме изключително "конкретни" отговори, от типа на "Като му дойде времето".
В част от европейските институции човек трябва да взема решения на наднационално ниво, т.е. не трябва да се ръководи от националните си интереси. В това отношение мога да кажа, че сме отличници. Никой не се притеснява, че ще се опитаме да прокараме български национален интерес, тъй като първо ще се избием. (Между другото, ако попитаме 100 българи какви са българските национални интереси, ще получим 100 различни отговора.) Затова се чудя защо изобщо имаме надпис: "Съединението прави силата" на Народното събрание. То е като да прочетеш надписа: "Тютюнопушенето вреди сериозно на вашето здраве" и да запалиш цигара. Знаеш, че ще е вредно, но последиците не те интересуват чак толкова.
От друга страна, нека всеки, който смята Румяна Желева за некомпетентна и със слаби географски познания, да отиде в което и да е училище и да провери нивото на учениците. Те със сигурност не знаят къде е Аденският залив. Няма да го знаят и когато някой ден кандидатстват за евродепутати, комисари или каквото и да е друго. Това си е от образователната система и вероятно няма да се промени скоро.
И сега, за да не реши някой, че съм субективен, ще трябва и аз да се възмутя от представянето на г-жа Желева на изслушването. Наистина след като толкова се говореше за тази фирма, на която е била собственик, можеше да се подготви някаква по-убедителна защита. Както и можеше да се помисли за някакви подобрения на механизмите на ЕС за реакция при кризисни ситуации, които тя да представи и да смае всички. Но вече е късно...
Важното е, че успяхме да "блеснем" пред света.
