През последната седмица бях потресена от два случая на зверско насилие над жени - побоят над актрисата и модел Деси Зидарова и заливането с киселина на двете студентки в Благоевград.

Аз като представител на нежния пол не мога да проумея нито що за мъж може да причини такава жестокост на жена - да я удря с бухалка или да залее лицето й с разяждаща и ослепяваща киселина, нито що за мъж е способен да поръча и плати на някого, за да свърши тази мръсна работа вместо него. Опитвам се да си представя и какво толкова може да направи една жена, за да си навлече до такава степен нечий гняв и да "заслужи" подобно наказание. Не мога да измисля обаче достатъчно "уважителна" причина за подобно деяние.

В литературата на младите и красиви жени (каквито са и героините от ужасите, на които е посветен този текст) всичко им е простено - изневерите, суетата, надменността (примери за това са Ирина от романа на Димитър Димов "Тютюн", Албена от едноименния разказ на Йовков). В мутренската действителност, в която живеем обаче, това не е така. Тук жените, дори и красивите, плащат скъпо за всяка своя грешка. Тук мъжете не са кавалери. Еманципацията е достигнала до такива висоти, че жените вече не просто заемат важните постове наравно с мъжете (кмет, председател на парламента и др.), ами и биват бити наравно с мъжете.

Че мъж, който е причинил подобно ужасно нещо на жена, няма съвест и морал, съответно няма да се разкае, това е ясно. Че мъж, който може да си позволи да плати 10 хил. лв., за да залеят бившата му приятелка с киселина (такава е сумата, която 31-годишият Венцислав Добрев е дал на нападателите на 24-годишната студентка Христина Колджиева), ще се размине със затвора, също е ясно.

А какво остава на жените жертви на подобни зверства? Няколко болезнени операции за отстраняване или намаляване на "щетите", години на психическо възстановаване и възвръщане на нормалния сън и научения урок - никога не си позволявай да ядосаш някого толкова.