Доброто корпоративно управление е едно от важните условия за увеличаване на доверието на местните и чуждестранни инвеститори към българския капиталов пазар. Това заяви заместник-министър Лъчезар Борисов по време на Кръгла маса по повод 10 години от създаването на Националната комисия по корпоративно управление (НККУ) „Корпоративно управление – изграждане на устойчиви практики или регулаторно бреме“.

Зам.-министър Борисов посочи, че съвременното корпоративно управление съдейства за устойчивото развитие на националните икономики и световното стопанство. „Корпоративно управление и устойчивото развитие са две неразривно свързани теми, а факторът за доброто корпоративно развитие - това са регулациите. Министерство на икономиката се стреми да изработи регулации, които да отговарят на изискванията и да бъдат в подкрепа за бизнеса“, подчерта Борисов.

По думите му икономиката е повече експортно-ориентирана и по-малко задлъжняла в сравнение с минали периоди, а в България съществуват компании които могат да бъдат пример за добро корпоративно управление. Предвижданията са през 2020 г. позитивното икономическо развитие на страната да продължи. Предварителните данни на националната статистика са за ръст на БВП за трето тримесечие на 2019 г. с 3.7%. Борисов добави, че принос за икономическия растеж ще имат потреблението и инвестициите. „Страната ни е лидер в региона по финансова стабилност, макроикономическо развитие и състояние на кредитния рейтинг“, посочи Борисов. Той допълни, че доброто корпоративно управление е значимо и за привличането на преки чуждестранни инвестиции под формата на дългови инструменти.

„Към днешна дата има Закон за публичните предприятия приет от Народното събрание, а в най-скоро време ще има и правилник за неговото прилагане. С този закон се въвеждат правилата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за корпоративно управление.  В ОИСР свършената от българското правителство работа беше приета много позитивно. В тази връзка очакваме съвсем скоро България да бъде приета в комитета по корпоративно управление на ОИСР по линия на държавните предприятия“, изтъкна Борисов.

Икономическият зам.-министър посочи, че страната ни трябва да изготви официална, публично оповестена политика във вид на документ в областта на публичните предприятия и механизъм за определяне на конкретни цели (финансови и нефинансови). Политиката ще изяснява как държавата ще управлява тези предприятия. По подобие на публичните предприятия по Закон за публичното предлагане на ценни книжа, тези компании ще дават тримесечни публични отчети. В органите за управление ще има и независими членове. Създава се централно звено за координиране на управлението на публичните предприятия в лицето на Агенцията за публични предприятия и контрол, която реално ще бъде надградена над бившата Агенция за приватизационен и следприватизационен контрол. Това звено ще разработва годишни обобщени аналитични доклади за дейността на публичните предприятия, включващи отчитане на финансовото представяне на предприятията, но и изпълнението на заложените пред тях конкретни цели според предварително зададени индикатори, както и оценка за съответствието на дейността им с възприетите стандарти за управление и оповестяване.

„Този закон поставя акцент върху създаването на професионални и независими органи на управление и контрол на публичните предприятия с ясни правомощия, на основата на прозрачна, справедлива процедура за номиниране на кандидати, основана на качествата им. Разбира се това ще стане след публични дискусии по линия на тристранното ни сътрудничество заедно с работодатели и синдикати, как да бъде разписани тези правила“, заяви Борисов.