Опасност от тероризъм, Брекзит, различните скорости в страните-членки – Обединена Европа има купища проблеми.
Разтревожени за близкото бъдеще, водещите политически фигури в ЕС не обърнаха никакво внимание на факта, че от този месец Русия започна на практика да преначертава европейската енергийна карта в зависимост от своите политически и икономически интереси.
Революцията в преразпределението на газовите потоци тръгна от периферията, от района на Черно море, и Брюксел остана безмълвен. А българската страна може би още не осъзнава какво предстои да й се случи. Или е изпаднала в ступор пред перспективата в много къс срок през следващите три години да загуби целия транзит на руски природен газ на Балканите, всичките си приходи от транзитни такси – около 200 млн. лева годишно, и в добавка да изпадне в зависимост от Турция за доставките на „синьо гориво“ за националния си пазар.
Съвсем реална става опасността газът от Русия за България да заобикаля през Турция. Тогава в цената му ще се натоварят и допълнителните транзитни такси за преноса през югоизточната ни съседка. Картата, която разбърка целия газов пасианс в нашия регион, беше изиграна на 7 май 2017 г. На тази дата „Газпром” започна физическото изграждане на газопровода „Турски поток“ от Русия по дъното на Черно море до европейския бряг на Турция.
Също, както и за „Син поток” в миналото, някои експерти не вярваха, че реалното строителство ще започне, но то вече е факт. Проектът „Турски поток” повтаря като под индиго техническите характеристики на прекратения „Южен поток”. Пълният капацитет на газопровода, съставен от четири успоредни тръби, ще бъде 63 млрд. куб. м газ годишно. Всяка от тръбите – всяка линия, ще може да пренася по 15,75 млрд. куб. м газ на година.
За сравнение, през 2016 г. по действащия договор с „Газпром” България е транзитирала към Турция, Гърция и Македония общо 14,6 млрд. куб. м руски природен газ, като само за Турция количеството е било 11,7 млрд. куб. м. Идеята за „Турски поток” се роди в Москва, за да минимизира загубите на „Газпром” от блокирането на „Южен поток”, като в същото време изпълнява основната цел – руският газ да заобиколи Украйна по пътя към Югоизточна Европа. Тръбопроводният участък през Черно море и за двата проекта е дълъг около 900 км.
Първите две трети от маршрута на „Южен поток” и на „Турски поток” съвпадат изцяло. Последната една трета според стария замисъл трябваше да стига до Варна, но сега ще се отклони на югозапад. Според официалната информация „Газпром” предвижда като начало да изгради първите две тръби по дъното на Черно море, като се очаква през 2019 г. те да излязат на европейския бряг на Турция. Природният газ от първата линия ще бъде предназначен изцяло за югоизточната ни съседка, а от втората – за България, Гърция, Македония и докъдето стигат тръбите в региона. На 22 март в Истанбул руският министър-председател Дмитрий Медведев обяви, че се водят преговори с редица европейски страни, за да се определи къде е най-оптималната точка за влизане на руския газ от „Турски поток” в Европа.
Той уточни, че сред тези страни са и България, и Гърция. В същото време подчерта, че все още съществуват различни възможности. „Преди всичко при вземането на решения по този въпрос ние трябва да анализираме икономическите фактори, защото газопроводът не е политически, а чисто икономически проект“, добави Медведев. Москва много добре знае за идеята на българския премиер Бойко Борисов за Европейски газов хъб „Балкан”.
Едно от задължителните условия за изграждането му е да има преки доставки на газ от Русия до входна точка край Варна, предвид несигурното бъдеще на трасето през Украйна. Българската страна официално обяви това при представянето на проекта през септември 2016 г. Без руския газ идеята за хъба се обезсмисля. После обаче държавата ни влезе в изборна спирала и до реални преговори с Русия не се стигна – нито на политическо, нито на икономическо равнище. А руският президент Владимир Путин заяви, че за да има тръба до Варна, ще са необходими „абсолютно железобетонни гаранции”. От спирането на „Южен поток“ на 1 декември 2014 г. изминаха две години и половина.
Проектът на наша територия е блокиран от наказателна процедура в ЕК и вече е само история. България обаче все още има шанс да влезе в диалог с Русия едната от първите две тръби по морското трасе на „Турски поток” да се отклони към Варна, така че страната ни да не бъде заобиколена, да не загуби транзитните си такси и да не изпадне в газова зависимост от Турция. Това не е невъзможно, особено на фона на знаците, които идват от Москва. Не бива да се забравя, че алтернативните доставки на газ от Азербайджан, които се очаква да започнат през 2020 г. в обем от 1 млрд. куб. м синьо гориво годишно, също ще минават през Турция по Южния газов коридор на Европа.
Това означава реална възможност в крайна сметка Анкара да сложи ръка и на двата газови крана за България. Създалата се ситуация поставя на изпитание политическата воля и управленските умения на новото българско правителство още в първия месец от неговото създаване. Не е сигурно дали изпълнителната власт ще разполага с обичайния толеранс от 100 дни, за да започне трудния диалог с Москва. Строителството на „Турски поток“ вече е в ход. Ако сега не се договорим едната от двете тръби да се отправи към Варна, през 2019 г. ще трябва да влезем в конкуренция с Гърция, както за количествата руски газ, така и за транзитните коридори.
В същото време Турция вече ще ни е изместила като газов разпределителен център. Стремежът ни към диверсификация на източниците и на маршрутите за доставка ще остане само на думи. Вместо разнообразяване на доставките и реална конкуренция на пазара на природен газ, има опасност да заменим една зависимост с друга и като капак и да загубим ролята си на транзитен център с всички геополитически и финансови плюсове от това. Наистина ли искаме да сме зависими от Анкара? Особено напоследък, когато нейният президент Реджеп Ердоган говори за скъпото на сърцето му Кърджали и чертае ислямски дъги чак до Търговище и Шумен?
Последният пример за това колко непредсказуем за нас партньор може да бъде Турция е изявлението на председателя на парламентарната комисия по външна политика, който на връх 24 май ни обвини, че провеждаме политика на асимилация. България трябва да започне час по-скоро преговори за изграждането на тръбопровод за директната доставка на природен газ, ако наистина желае да съхрани своята енергийна независимост и да запази статута си на транзитен център в Югоизточна Европа. Не е изключено дори първата стъпка вече да е направена, макар и чрез тиха дипломация.
На срещата на премиера Борисов с руския посланик Анатолий Макаров на 25 май Европейският газов хъб „Балкан” е бил посочен като област от взаимен интерес, стана ясно от съобщение на правителствената пресслужба. Въпросът е какво ще последва. Българската страна не може да си позволи повече протакания и закъснения. Настъпил е моментът, когато трябва да се избере – или ще останем на газовата карта на региона или в значителна степен ще загубим своята енергийна независимост с всички негативни последици за това върху нашия суверенитет.
Текстът е на Георги Пашкулев, заместник-главен редактор на БГНЕС.
