Финансовият министър и финансов "гуру" на България Симеон Дянков реши да въведе данък върху лихвите по депозитите. Ясно изглежда, че въпреки яростните възражения на икономисти, банкери и опозиция, облагането на депозитните сметки и влогове на физическите лица с данъка от 10% ще стане реалност от 1 януари 2013 г. 

За целта трябваше да се внесат и приемат законови изменения. Те вече минаха през бюджетната парламентарна комисия, макар и трудно. Бяха приети и от икономическата комисия. Днес (25 октомври) на пленарно заседание Народното събрание прие на първо четене промените в Закона за ДДС, с които се въвежда въпросният налог. От 2013 г. той ще е факт. 

Непрозрачна политика

Малко плашещ е фактът как за този нов данък нямаше предварително обсъждане. Може би е имало такава идея, когато първо в bTV, а после - и навсякъде другаде, излезе информацията, че подобен данък предстои да се въведе. За около час новината се разпространи като пожар в медийното пространство.

Econ.bg се обади на пресцентъра на Министерството на финансите (МФ), от където категорично отрекоха, че ще се въвежда подобен данък. Първоначално не беше съвсем ясно дали е имало или не обмисляне на идеята. При второто обаждане ни съобщиха, че въпросът не е бил обсъждан. Непрозрачността е видна, а объркването от това какво трябва и какво не трябва да се казва - очевидно.

Точно две седмици по-късно Министерският съвет прие проектобюджета за 2013 г., както и промени в Закона за ДДС. Това стана съвсем явно, но и съвсем тихомълком. Обществото беше поставено пред свършен факт, а публичният диалог липсваше.

След това обявяването на решението на правителството за прехвърляне на депозитите и влоговете в банките от категорията "необлагаеми" в тази на облагемите доходи, доведе до яростни реакции от всички страни. Не само опозицията се надигна, но и почти всички икономисти се противопоставиха на идеята. БНБ също не беше информирана, а първоначално никъде в проектозакона за Бюджет 2013 не пишеше, че ще има подобни промени.

Изглежда в началото оглавяваното от Дянков министерство се е опитало да провери какви са нагласите, но после заради големите възражения се е отказало да си прави труда. Малко по-късно, когато вече Министерският съвет прие промените, започна да се говори и десятъкът да се защитава, най-вече с повтарянето на фразата "да накажем богатите".

Психологическият ефект

От финансовото министерство повтарят, че приходите от данъка са нужни, тъй като трябват средства за балансиране на бюджета. Тогава защо това не беше споменато по-рано?

Става ясно, както и от думите на Дянков, че това прехвърляне на категорията на доходите от лихви по депозитите от необлагаеми в облагаеми е било предварително решено. Най-малкото, когато се е обсъждал бюджетът за следващата година. Тук може би дори не става въпрос за това дали има или няма нужда от приходите от данъка, колкото за непрозрачната администрация и липсата на нормално отношение към гласоподавателите, които, да напомним, ще са нужни на следващите избори.

Също така да припомним, че в прессъобщението на МФ за Бюджет 2013 г. се наблягаше наистина изключително силно на това как ще се дават пари на пенсионери и за всякакви други социални неща, като се пропагандираше един "социален бюджет". Малко по-късно дойде изненадата с данъка и стана ясно от къде ще се намерят част от парите за "балансирането и социалността".

Същевременно налогът със сигурност няма да накара потребителите да потребяват повече, както казаха някои негови защитници. Това е просто данъчна мярка за допълване на приходната част на бюджета.

Освен че въвеждането на десятъка е просто сметкаджийство, той отново удря физическите лица. Ясно е, че правителството иска да защитава бизнеса, ако не с друго, то поне със сравнително ниско данъчно бреме въпреки огромната бюрокрация. Данъкът обаче имаше един голям и остър психологически ефект, който не може да бъде компенсиран с "наказването на богатите". 

Изказването на Симеон Дянков, преповтаряно от защитниците на новите разпоредби, се фокусира всъщност върху това. Тук управляващите изглежда разчитаха на нашата пословична робинхудщина и това, че народът с главно “Н” ще се радва, че богатите се наказани. Показателно е, че в този случай методът нямаше успех.

С решението за налагане на данъка хората се почувстваха най-тежко ударени в това, което ние всички наричаме “бели пари за черни дни”. Психологическият ефект за българина тук е малко по-дълбок от простото взимане от хората с парите. Няколко пъти се наблегна, че всички сметки ще бъдат обложени с десятъка. Това означава, че тези с депозит от 100 лв. и лихва от 6% ще трябва да плаща цели... 60 ст. Тук обаче въпросът е принципен. Не става дума за това, че ще загубим много, колкото за това, че за пореден път управляващите не успяха да намерят пари, а бъркат в нашите джобове. Определено смятам, че ако бяхме по-богати или имахме по-висок стандарт на живот, то този нов данък нямаше да се коментира така разгорещено - да подчертая, в публичното пространство, правителството изглежда не иска да участва.

Същевременно българите нямат добра инвестиционна култура. Те трудно биха намерили други източници на доходи, които да спасят спестяванията им от инфлацията. Обаче за наистина богатите в България, които получават завиден доход от лихвите по депозитите, бягането от данъка няма да представява особена трудност. Събираемостта, както според мен правителството е преценило предварително, разчита на дребните влогове на масите.

Не смятам и че е добра идея да се изтъква оправданието "вижте другите как правят, нека правим същото". Приравняването на данъчното законодателство с това в други европейски страни е сравнително правилно, но нека все пак приравним и други законови разпоредби. А що се отнася пък до прилагането на законодателството, със сигурност не сме крайно изрядни в сравнение с Европа.

Липсата на Бойко Борисов

Интересна е липсата на премиера при говореното за данъка върху лихвите по депозитите. Е, разбира се той защити бюджета, като го нарече "най-добрия възможен". Освен това Борисов беше твърде зает с други събития, включително откриването на Дунав мост 2 и трепетното вълнение покрай него. Компетентният по всички въпроси премиер обаче отказваше да се изказва преди приемането за закона в Народното събрание. Сега може да започне спокойно да го прави, въпреки че може и да няма нужда. Законът е приет. Е, поне на първо четене...