Коментарът е изпратен на Econ.bg от наш читател с потребителско име Underthesun и е публикуван в блога Borsite.net

Кое е по-добре - да си служител или да развиваш бизнес? Отговорът на пръв поглед е много лесен. Естествено, че да си бизнесмен е много по-уважавано занимание, което носи различни дивиденти, особено пред нежната половина на човечеството. Ти си човек, които разполага с много пари, сам си си началник и животът ти е песен. Това е лъскава витрина и първата реакция на всеки средностатистически българин. Втората идва, когато в българското сърце започне да навлиза нотката на съмнение - съмнението дали наистина е по-добре да работиш за себе си или има голяма вероятност да се прецакаш. Поглеждаме към опцията да работим за някого и веднага откриваме привличащата ни като магнит сигурност на месечната заплата, годишната отпуска и липсата на отговорност.

Истината е винаги по средата, но трябва да направим едно много важно уточнение. Наличието на пазарен риск е есенцията на всеки бизнес и ние трябва да сме наясно, че това е един от основните фактори, с които трябва да се съобразяваме. Това е обратният отговор на това, което правим. Ако няма пазарен риск и оперираме в социалистическия строй на системен дефицит, то нашият бизнес е застрахован от липсата на конкуренция и качеството на предлаганата от нас услуга или стока.  От друга страна обаче, несигурната пазарна ситуация, наличието на конкуренти и взискателна клиентела, ни предпазват от неблагоразумни или глупави решения, които ще се отразят на финансовото състояние на фирмата. Оценката на това, което правим, ни подсказва дали има място на пазара за нас, дали задоволяваме определени нужди и как го правим.

Когато цитираните условия не са налице, се проявява някаква странна форма на монопол с елементи на социализъм, да не кажа комунизъм. При подобни условия работи и нашата банкова система. Условия, които не предполагат наличие на оценка за добре свършена работа. Печалбата е измерител в добри времена, а провизиите и лошите кредити -  в тежки.

Липсата на закон за фалит на физическите лица се отразява в нарастването на лошите кредити поради факта, че каквото и да става с дадения кредит, той ще бъде върнат. Няма риск за даващия парите. Независимо дали обезпечението е достатъчно, дали кредитополучателят отговаря на условията, важното е кредитиращата институция да вземе парите и да почне да го обслужва някак си. Ако ли не, ще му вземе активите, ще плаща докато е жив, а след смъртта му – неговите наследници. Мини български вариант на американската банкова мечта за раздадени кредити... Само че, за разлика от САЩ - без риск за системата и без нужда да бъде спасявана. Не и по линия на лоши кредити.

Фалит на физически лица - процедурата се практикува в целия свят. Но досега за България тя е непозната. В момента се изготвя законопроект, който трябва да помогне на хилядите, които не могат да изплатят задълженията си към банки, защото са останали с минимални доходи.

Над 20% са лошите и преструктурираните кредити от всички раздадени. Говорим за много "качествено" раздаване на пари.

Бъдещият закон ще трябва да помогне и на банкрутиралите, и на кредиторите.

"Те са изправени пред едно положение с години да се водят изпълнителни дела с тях, често има изпълнителни дела. Когато съдебният изпълнител не може да намери достатъчно имущество, те седят висящи и по 10-15 години, а често, даже когато лицето е починало, има претенции към неговите наследници", обясни Емил Радев, член на правната комисия в парламента и депутат от ГЕРБ.

Затова едно от предложенията е да се въведе давност. Ако 10 години не успеем да погасим заемите, те спират да се водят наше задължение.

Част от проблема с непосилните за каквато и да е икономическа активност лихви, е високият дял на необслужваните кредити, които се поемат от лоялните платци и бъдещи овци.

Липсата на пазарни условия, опитът за държавно покровителстване или изкривяване на условията на конкуренция водят до такава неефективност. Проблемът е, че подобно явление не се явява само в банковата система, а и в основните сектори на икономиката. Просто трябва да се огледаме, за да ги посочим…