Автор: Александър Леви, в. "Монд". Превод: БГНЕС
Някой ден, подобно на Унгария, и София ще заеме ротационното председателство на Европейския съюз (ЕС). Не се знае дали в този момент, исторически за страната, някога определяна като "16-а република на СССР", българското управление ще бъде обект на толкова критики, колкото предизвиква днес консерваторът Виктор Орбан (премиерът на Унгария, която пое ротационното председателство на ЕС от 1 януари 2011 г. - бел.ред.), обвинен в потискане на пресата.
Въпреки това, според много наблюдатели дясноцентристката партия ГЕРБ на премиера Бойко Борисов също ще бъде изкушена да въведе закони, които да й позволят да управлява възможно най-дълго. Някои говорят дори за "путинизация" на българската политика, като ГЕРБ се превръща в местна "Единна Русия". Но още не се е стигнало дотам. И засега всичко изглежда против унгарските консерватори и техните съмишленици от ГЕРБ, като се започне от самия премиер, който със своите маниери на мачо и неподражаем хумор кара сърцата на българските домакини да се разтуптяват.
Ако България поеме днес председателството на ЕС, европейските технократи ще трябва бързо да се адаптират към някои своеобразни нрави и обичаи. Бивш ръководител на пожарната и каратист с висока степен, Борисов не обича, например, вратовръзките. Те му "стягат на врата". В замяна на това, той има ясно предпочитание към нестандартни дрехи, сред които са анцузи, шапки и други спортни дрехи. Очевидно, чувствайки се неудобно в официален костюм, той пътува облечен в анцуг до Бразилия, за да присъства на встъпването в длъжност на Дилма Русеф, която има български корени по линия на баща си. Разбира се, той се преоблече преди да предаде съобщението от президента на ЕС Херман Ван Ромпой на новата бразилска президентка. Актуална версия на генеалогичното й дърво и снимка на лелята, дала второто име на Дилма, завършват списъка на българските подаръци за Дилма Русеф. Това беше затрогващо и симпатично. От това пътуване Борисов се върна и с обещание за посещение на Дилма в България и снимка с държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън. "Държавният секретар на САЩ ни завижда, както всички тук, за привилегированите отношения, които ще имаме отсега нататък с Бразилия", заяви той пред пресата. На българските избиратели Борисов обясни и че българската делегация е взела пътнически полет, за да направи икономии. "Както когато отидохме в ООН в Ню Йорк, взехме градския транспорт", заяви той, като разсмя отново своите сънародници.
Всъщност цялата 2010 година мина под знака на смеха. "Като един безкраен виц", гласеше неотдавнашното заглавие на едно списание. И българите се забавляваха немалко с изразите на Бойко Борисов, както и на някои от неговите министри. През февруари премиерът увери медиите, че в европейските институции много добре може да се мине и без чужд език. "Аз, например, се справям много добре. Важното е да имаш какво да кажеш". Понякога със сурови думи, както на срещата на Европейската народна партия (към която се включва и ГЕРБ), посветена на икономическата криза, на която преводачката на Борисов изведнъж почервеня, като отказа да преведе казаното от ръководителя на българското правителство. Но в неговата страна рядко го цензурират, напротив, Борисов е преследван от камери и микрофони. А той често дава интервюта, за да разкаже за детството си, преминало "с къси панталонки" и в ритане на топка, хранене на кокошки, прасета и като цяло, в бягане от училище. На цената на няколко запомнящи се натупвания от майка му, личност, която премиерът издига в истински култ.
Бивш главен секретар на полицията, а след това софийски кмет, Борисов има днес ясна визия за водената политика: "Не можеш да напълниш хладилника на хората, без да пратиш в затвора тези, които са го изпразвали", заявява той, за да обясни своята борба срещу организираната престъпност и корупцията, истински бич за България. Бандитите и измамниците трябва да се пазят, впрочем. "Попитах един ден господин Путин: ако това беше ти, щеше да ги пратиш в Сибир, нали? А ние се задоволихме да сезираме прокуратурата".
Работата на премиера не е синекурна, даже напротив. На Бойко Борисов често се случва да се оплаква с учудваща искреност от новата си работа. "След като стигнах до този пост, разбрах веднага едно: приятелството не съществува, всичко е въпрос на пари". Всичките му приятели са го напуснали, още в първите месеци от мандата му. "Оттогава живея сам като куче в официалната си резиденция", казва той. През уикендите, когато не открива спортни игрища, нови пътища и детски градини, гледа футболни мачове по телевизията.
Ах, този футбол... това със сигурност е предпочитаният спорт на Бойко Борисов. Но освен това има и тенис и разбира се - каратето, в което има черен колан. Във всички тези спортове той мрази да губи, точно както срещу политическите си противници. Които той смята по-скоро за долнопробни: "Това е като да гледаш мач на Тигрите от Бистрица срещу Реал-Мадрид".
Чакаме скоро българското председателство - поне можем да се посмеем малко. А след това... стига само да издържи.
