Автор на коментара: Бен Нимо от ДПА. Превод: Йоана Бенишева, БТА

*Какво е едно име? Туй, което
зовем ний Роза, ще ухае сладко
под всяко друго име.
(Шекспир, "Ромео и Жулиета")

Много журналисти, кандидатстващи за акредитация при испанското председателство на Европейския съюз (ЕС) през януари се сблъскаха с необичаен проблем: те нямаха достатъчно презимена. Повечето граждани на ЕС се задоволяват с по едно фамилно име, но испанската и португалската традиция държи гражданите да имат по две, а акредитационният уебсайт на президенството не бе настроен за компромиси.

"Грешка! Полетата не са попълнени!. Моля попълнете: Презиме 2", строго обявяваше уебсайтът всеки път, когато неиспански журналист или журналистка се опитваше да вкара личните си данни без съдбоносното второ име.

Резултатите все още не са публикувани, но ако се вярва на анекдотите, които се разказват сред брюкселския журналистически корпус, втори презимена като "None", "Mickey-Mouse" и "Don'thaveoneidiote" ("Никой", "Мики-Маус" и "Нямам/такова/идиот") педантично били регистрирани от испанската правителствена пресслужба.

Всеки, който си въобразява, че глобализацията прави Европа по-стандартизирана, трябва само да хвърли един поглед върху фамилните имена на континента.

Да вземем например френския и английския език. На английски стандартна практика е да се пише малкото име преди фамилията в документи като пощенски пликове и имейл адреси. На френски важи обратното, благодарение на което пишещият тези редове кореспондент получава куп послания от френскоезични банкови чиновници и застрахователни агенти, обръщащи се към него със "Скъпи Нимо", "Скъпи Нимо Бен" и дори "Скъпи г-н Бен".

Същевременно в Централна и Източна Европа славянските и балтийските езици, фамилните имена имат граматически род и следователно се променят в зависимост от това дали притежателят е мъж или жена. Полският президент Бронислав Коморовски например е женен за Анна Коморовска. Трите им дъщери се казват Зоша, Мариша и Елжбета Коморовска, синовете им - Тадеуш и Пьотр Коморовски, а семейството като цяло е Коморовски.

Това не е само лингвистична особеност, понеже потомците на поляци, емигрирали на Запад през 19 и 20 век често установяват, че презимената им са "замразени" във формата за мъжки род от местни чиновници, които не са били наясно с лингвистичните им национални традиции. Резултатът може да е объркване, когато жени с мъжки фамилии като Любелски и Ковалски се завърнат в Полша, където по дефиниция би трябвало да се казват Любелска и Ковалска.

Подобни лингвистични традиции предизвикват аналогични усложнения и в Латвия. Тук те са съчетани и с проблеми, които сполетяват латвийците, когато се женят за чужденци в родината си и после се опитат да заминат за чужбина. Латвийският закон постановява чуждестранните имена да бъдат транслитерирани в латвийски еквивалент за употреба в официални документи като брачни свидетелства и паспорти. Така че, когато латвийската гражданка Олга, 32-годишна, се омъжва за англичанин на име Матюс, фамилното й име става не Матюс, а Метюса - нещо, което може да се харесва на латвийските лингвисти, но не и на мнозина чуждестранни граничари. "Всеки път, когато трябва да покажем паспортите си, трябва да обясняваме, че наистина сме женени. Започнахме да си носим брачното свидетелство за всеки случай", заяви тя за ДПА.

Латвия вече въведе паспорти, в които презимето е вписано и в оригиналната му форма, за да се избегне подобно объркване. Това няма да помогне в Литва, където презимето на жената трябва не само да бъде граматически правилно, но и показва семейното й положение. Например сегашният премиер на страната Андрюс Кубилюс е женен. Съпругата му се казва Раса Кубилене, а ако имаха дъщеря, нейното фамилно име щеше да е Кубилюте.

Наградата за най-ефектни презимена обаче със сигурност трябва да се падне на Чехия. Там повечето женски фамилни имена имат окончание от женски род, обикновено "-а" или "-ова", както при тенис звездите Яна Новотна и Мартина Навратилова. Правилото обаче важи и за чужденките, включително известни филмови звезди или политици. Така в чешката преса Ангела Меркел се подвизава като Ангела Меркелова, Мишел Обама като Мишел Обамова, а Мерилин Монро като Мерилин Монроева.

Шекспир беше попитал: "Какво е едно име? Туй, което зовем ний Роза, ще ухае сладко под всяко друго име". Дали госпожа Роуз ще ви звучи също тъй сладко, ако се казва госпожа Розе, госпожа Розиен или госпожа Розеова зависи само от вас.