Четвърта година България е член на Европейския съюз (ЕС) и четвърта година продължават неразбирателствата в комуникацията. Този път става въпрос за свръхдефицита по консолидираната бюджетна програма за 2009 г. Но изненадващо - България не разбира какво ЕС има предвид.
Наскоро медиите в страната бяха заляти от заглавия, свързани със санкциите (като крайна мярка), които Общността ще наложи на страната заради консолидиран бюджетен дефицит от 3.9% (данните бяха публикувани от "Евростат" на 22 април). Преди или след това...а може би и по същото време от Министерството на финансите обясниха колко е лошо това - как Европейската комисия (ЕК) ще проверява публичните финанси на всеки 6 месеца, след което ще изпраща препоръки и ако не се предприемат адекватни мерки, за да се намали дефицитът под 3%, ще последват и санкции. Да - бюджетният дефицит над 3% е лошо нещо, да - ЕК започва да следи динамиката на публичните финанси в България и да дава препоръки за подобряването й, и не - няма да се стигне до финансови санкции.
Вярно е, че не съм юрист, но ето тук в прав текст е обяснено при какви условия се задейства подобна процедура и как точно протича тя. Ще започнем отзад напред, защото в края на текста е представена предисторията на Пакта за стабилност и растеж. Още в първото изречение се казва, че "Пактът за стабилност и растеж цели предотвратяване възникването на свръхдефицити в еврозоната след началото на третата фаза на икономическо и парично обединение, която е започнала на 1 януари 1999 г.". Т.е. правилата от този пакт за размер на бюджетния дефицит и държавния дълг се отнасят единствено за 16-те страни членки на еврозоната, сред които не е България. И ако това не е достатъчно, някъде в средата на текста са описани страните, които са изключени от публичното изпращане на препоръките на Европейския съвет и прилагането на санкции. "Както е предвидено в член 122(3) от Договора, публичното оповестяване на препоръките на Съвета и санкциите, уредени в член 104(9) и (11) от Договора, не се отнасят за страни, които не са (все още) част от еврото". Ето и как е протекла процедурата по свръхдефицит за Унгария, която влиза в такава процедура още с присъединяването си към ЕС.
Като оставим настрана тези очевидно предпазващи България клаузи, има и условия, при които свръхдефицитът се счита за необикновен и не се третира по гореспоменатия начин. Едно от тези условия е "когато той е резултат от сериозен икономически спад", какъвто в България неминуемо имаше през 2009 г., когато икономиката се сви с 5% по предварителни данни. Простичко казано, ако дефицитът е цикличен - породен от неконтролируеми (вътрешни или външни) за управляващите фактори, тогава той може да се третира като "специален случай". Правителствената позиция обаче говори за друго. Избягването на свръхдефицит през 2010 г. няма да е резултат от излизането на икономиката от рецесия, а на превишението на фондовете за здравно осигуряване. А това означава, че фискалните проблеми на страната не са само циклични, а и структурни.
Да си припомним все пак на какво се дължи превишението. Здравните осигуровки бяха увеличени от 6% на 8% от началото на 2009 г., а допълнителният ресурс от това - превишението на здравно-осигурителните фондове, беше депозиран в Българската народна банка и е част от фискалния резерв. Замисълът на Тройната коалиция беше тези допълнителни средства да се използват един ден, когато бъде регламентирано участието на частните здравни фондове в задължителното здравно осигуряване за финансиране на тези фондове. Превишението през 2009 г. беше 426.3 млн. лв., а планираното превишение за 2010 г. е 829.8 млн. лв.
На практика излиза, че обществото, а не правителството, гарантира фискалната дисциплина в страната. Разбира се това става по един безумен начин - изземват се повече от нужните средства за здравеопазване, докато средствата в социалното осигуряване, например, не достигат. Още по-просто казано - плащаме по 6% за здравеопазване и по 2%, за да гарантираме, че през 2010 г. Европейският съвет няма да пише становища относно свръхдефицита на България, а на финансовия министър няма да му се налага да "бере срам" на заседания на ЕКОФИН.
