Автор: Ханс-Кристиан Мюлер (в. "Ханделсблат", 26 юли 2010 година, Германия)

Превод от немски с малки съкращения: Елена Савова, БТА

Според мнозина твърде ожесточената конкуренция между банките е факторът, който води до избухване на кризи. Всъщност обаче експерти установяват, че е вярно точно обратното твърдение - по-слабо централизираната система с множество малки финансови институции, които усилено се конкурират помежду си, изглежда създава по-голяма стабилност от системите със силно концентриран банков пазар.

В крайна сметка банковата търговия отново трябва да стане скучно занимание. След избухването на кризата на финансовите пазари преди три години тази идея привлече множество последователи. Банките трябва отново да станат стабилни, надеждни и непрекъснато да полагат грижи за клиентите си на местните пазари, както във времената, когато банковата търговия все още не е била "свежарска" и глобална, а клиентът е бил цар. 

Наистина, в някои отношения историята сякаш се повтаря и банките отново се насочват към местните пазари, които дълго време пренебрегваха, използвайки предимството, че там се сблъскват със слаба конкуренция благодарение на намаляването на броя на конкурентите заради множеството "спасителни" сливания през кризисния период. В същото време чрез засилване на регулацията и пряка намеса правителствата се опитват да наложат дисциплина и стабилност в ръководството на банките в Ню Йорк, Лондон и Франкфурт.

"Резултатът от сегашното развитие най-вероятно ще бъде една по-слаба конкуренция", отбелязва Ксавие Виве от испанския университет в Навара в специализирана статия, публикувана неотдавна.

Това е вторична последица, чиито ефекти икономистите вече обсъждат. Спори се дали за банките е преимущество да срещат по-малко конкуренция и дали това е благоприятно за системата като цяло. Дали пък няма опасност банките отново да станат лекомислени, тъй като липсва дисциплиниращият ефект от конкуренцията?

По въпросите колко силна конкуренция е необходима и колко може да бъде поета от сектора, експертите са разделени в два лагера. През последните месеци се появяват множество научни изследвания, които категорично твърдят, че по-стабилна е слабо концентрираната система с множество малки финансови институции, които усилено се конкурират една с друга. По този начин връщането на "домашните" пазари може да зачеркне плановете на правителствата в бъдеще да направят банковата система стабилна на всяка цена.

Кризата беше причинена от стадния инстинкт

Улрих Хаймесхоф (от университета в Дюселдорф) и Андре Уде (университета в Бохум) посочват признаци, потвърждаващи тази теория, в изследване, което неотдавна беше публикувано в "Journal of Banking and Finance". Според данните на учените през последните 13 години особено слаби резултатите са отчитали финансовите институции, в чиито страни концентрацията в банковия сектор е твърде висока - само няколко големи банки, които са разпределили пазара помежду си.

Като критерии за успеха на банките се използва изчислената вероятност от фалит - колкото по-висок е показателят, толкова по-силно намалява годишната печалба на банката в течение на времето и толкова по-ниска е средната рентабилност на банката.

Авторите все още не са успели да обработят данните от последната криза. Въпреки това обаче е сигурно, че точно страните, които бяха най-тежко засегнати от банковия срив (като САЩ или Великобритания), имат значително по-концентриран пазар, например от Германия, чиито финансови институции като цяло успешно преминаха през сътресенията. На 100 000 германци сега се падат около 3 банки, което е повече от съотношението в почти всички други страни в Европейския съюз.

"Подозренията, че кризата беше предизвикана от конкуренцията в банковия сектор, са неоправдани", твърди Торстен Бек, изследовател на банковия сектор в холандския университет Тилбург.

"Вината по-скоро беше на стадния инстинкт, който караше всички да поемат еднакви рискове. Фактът, че почти всички банки се поддадоха на фаталната мода да изпробват силите си в рискованата търговия със сложни ценни книжа, няма нищо общо с конкуренцията", пояснява експертът. Според него е дразнещо, че сега никой в управляващите кръгове изглежда не вярва в дисциплиниращата сила на конкуренцията.

Един поглед към миналото показва, колко добре може да работи конкуренцията.

Експертите настояват да бъде допустимо банките да фалират

Конкуренцията оказва силен натиск върху финансовите институции да направят разходите си възможно най-ефективни. Банките, успели да постигнат тази цел, значително повишават способността си да преживеят Голямата депресия.  Каква все пак е голямата разлика между конкуренцията сред банките и конкуренцията на другите пазари?

На пазара на продукти и услуги конкурентната борба не може никога да бъде твърде силна, тъй като в крайна сметка принуждава компаниите да произвеждат по-евтино и по-качествено. При банките обаче това правило не може да се прилага напълно - останалата част от икономиката е твърде зависима от банковата система, поради което последиците от фалита на някоя банка са по-тежки от ефекта от фалитите на компании от други сектори. Без възможност да теглят кредити компаниите са изключени от жизненоважните финансови потоци и инвеститорите губят парите си.

В същото време другите банки също страдат, тъй като финансовите институции са свързани една с друга чрез междубанковото кредитиране.

При сегашната криза точно тази особеност на сектора спаси живота на множество големи банки, тъй като, за да избегнат по-големи сътресения, западните правителства финансираха повечето от тях с пари на данъкоплатците.

Според учени като Торстен Бек спасителните акции нямаха алтернатива и бяха единственият начин да се избегнат масови фалити. При тези действия обаче не бива да се застрашават работата на пазарите и вложенията на клиентите. "Плановете трябва да са изготвени предварително, за да могат да се използват веднага в случай на нужда", настоява Бек.

"И без това кризите в банковия сектор не могат да бъдат предотвратени. Трябва обаче да се погрижим те никога повече да не бъдат толкова тежки", отбелязва Пол Сийбрайт от икономическата школа в Тулуза.

Банковите фалити, които протичат регулирано, по възможност трябва да бъдат съобразени с основните принципи на икономиката. Това означава, че собствениците на банката вече няма да могат да разчитат на спасение от държавата в критични ситуации, което пък би ги принудило по-внимателно да следят действията на ръководния екип и да избягват поемането на прекомерни рискове, отбелязва Сийбрайт. Според логиката на този модел е по-малко вероятно да настъпи банкова криза, когато е възможно банките да фалират.

Според Бек сегашната концентрация на банковия пазар около няколко банки-гиганти е опасна.

"Сякаш вече има още повече банки, които са "твърде големи, за да фалират", посочва експертът. Проблемът е, че при подобни финансови институции дори регулираният фалит е невъзможен.

Въпросът как може да се предотврати разрастването на банките до подобен опасен размер, когато вече е недопустимо те да фалират, е обект на множество дебати, при които се дават различни предложения. Например, процентният дял на собствения капитал, който банките трябва да поддържат, когато дават кредити, да нараства заедно с обема на търговията на банката.

Засега се обръща твърде малко внимание на въпроса как да се осигури здравословна конкуренция в банковия сектор, отбелязва критично Сийбрайт.

В периода на кризата този проблем се появи и пред органите за защита на конкуренцията, които трябваше да вземат мерки срещу опасността след финансовите инжекции компаниите да станат твърде могъщи.

Всъщност при спасяванията на банките през последните три години правилата за защита на конкуренцията често бяха пренебрегвани - оцеляването на финансовите институции бе с предимство.