Автор на коментара: Кузман Илиев ( kuz_iliev@abv.bg )
Либерализацията на енергийния пазар в България представлява основен залог за развитието и моденизирането на родната енергетика. Към момента лицензи за преносна дейност на прозведено електричество са раздадени на три електроразпределителни предприятия - ЧЕЗ (Чехия, обслужва Севрозападна България), E.ON (Германия - севереизточната част на страната) и EBН (австрийци, южна България), които придобиват статут на снабдители, последни във веригата "производител - преносител - снабдител". Реално погледнато този процес на "отваряне" на пазара, раздържавяване и концесиониране на публични услуги, макар и вече започнал, е все още в началния си стадий. Още повече, че ако на документи пазарът на електроенергия се води "свободен", то в действителност нещата стоят доста по-различно. В момента тези три чуждестранни предприятия са в позицията на монополисти в търговията с електроенергия по отношение на така наречената "последна фаза", или доставка. Държавата в лицето на предходното правителство на тройната коалиция и сегашното правителство на ГЕРБ все още няма нито ресурс, нито политическа воля да направи нужната реформа на сектора, позволявайки на различни икономически агенти да се конкурират за предоставянето на тази услуга на пазара на електроенергия. Впрочем пълната либерализацията на сектора е обект на европейските директиви за либерализацията и децентрализацията на енергийния пазар в рамките на ЕС. Неспазването на тази директива предизвика стартирането на наказателна процедура срещу страната ни, последствията от която ще имат както имиджово, така и чисто финансово измерение.
И така, това кратко изследване си поставя за цел да анализира резултатите от процеса на концесиониране на услугите, които по характера си имат висока степен на публична значимост; да се направи очерк и да се даде оценка за последствията от делегирането на тези услуги на "частни икономически субекти", както и в последна сметка да щрихира основните проблеми и залози, пред които е изправен секторът, и в частност - ЕРП-та в качеството им на инвеститор.
Емпиричният опит, почерпен през вековете на проби и грешки и почиващ върху разумната икономическа логика, недвусмислено е доказал следното: частният сектор, тоест свободният икономически актьор, е несравнимо по-успешен в своите финансови начинания от, да речем, държавата като такъв. Това е така поради ред фактори, от които обаче като че ли основен е произходът на средствата, посредством които се осъществяват финансовите операции. Ако частникът борави със собствени финансови средства и капитал, то от друга страна администрацията, чиновниците и въобще публичният сектор го правят с парите, събрани от данъчните приходи от гражданите.
Логично е личният ангажимент и предприемаческата отговорност на частника да бъдат в пъти по-високи на тези на управляващия чужди средства държавен чиновник. Чисто и просто, ако не успее в начинанието си, частникът губи всичко - ето защо той има многократно по-силна лична мотивация да произвежда и продава стоката или услугата си при много по-ниски производствени разходи, с по-високо качество и количество, съобразно с реалните пазарни нужди. От висотата на качеството, което предлага, зависят неговата конкурентоспособност и печалба, сиреч пазарния дял на фирмата му и оцеляването й.
Правим тази кратка забележка само по една причина: да осветлим положението, в което се намират електропреносните предприятия у нас. Практически те са инвеститори, целящи, разбира се, да печелят. От това неминуемо би спечелила както цялата реална българска икономика, така и конкретният сектор: по-високите печалби означават по-значителни инвестиции, закупуване и подобряване на използваните технологии, по-малко загуби по електропреносната мрежа, по-висока ефективност, по-висока производителност на труда, а като резултат - повишаване на стандарта на живот на българските граждани.
Дълбоката логика на демокрацията е всъщност да поощрява и улеснява целия този процес. Всеки опит за държавна намеса в икономиката и пазарните принципи има за резултат изкривяване на пазара и представлява неизлечим удар по, така да се каже, икономическите стимули на субектите, претворени впоследствие в техните действия.
Казаното по-горе има пряко отношение към темата на изследването - концесионирането на публични услуги в случая с електроразпределителните предприятия (ЕРП-та).
От идването на ЕРП-тата у нас, спокойно може да с твърди, че услугата електроснабдяване се е подобрила чуствително. И дума на може да става за сравение със състоянието на сектора отпреди това - тежка бюрократизация, мъчителни и разходоемки режими на тока (въпреки функционирането на 4-те реактора на АЕЦ "Козлодуй"), загуба на огромно количество енергия по електропреносното трасе - плод на тоталната липса на инвестиции в енергийната инфраструктура, както и (не на последно място) неконтролируеми публични харчове, свързани с опасността от развитие на корупционен натиск и избуяване на неразгадаеми корупционни схеми.
Макар и значително подобрен в сравнение с преди обаче, енергийният пазар у нас е в своя "ранен палеолит". Защо?
Както вече стана дума, тъй като пазарът далеч не е либерализиран, се налага държавата посредством своя енергиен регулатор - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) - да се намесва в процеса на ценообразуване, предотвратявайки евентуалното неправомерно вдигане на цените от участниците по веригата, образуващи своеобразни монополи.
Презумпцията наистина не звучи зле, ако обаче реалната функция на регулатора не бе да вреди и подкопава естественото развитие на енергийният сектор, подпомагайки едни икономически актьори за сметка на други.
Нека разгледаме в детайли какво точно се има предвид.
През последния месец на прицел на правителството и на цялото обществено мнение бяха изложени трите ЕРП-та. Те бяха наречени от премиера "мошеници" и "измамници", и понесоха обвинения в данъчни и финансови злоупотреби, касаещи изнасянето на фирмени услуги към други фирми - така наречено "аутсортсване", и какво ли още не. В публичното пространство беше лансирано още, че електроразпределителната мрежа ще бъде национализирана, както и че "ако тези не стават (ЕРП-тата), ще ги сменим" (Бойко Борисов). Вероятно това има страхотен ПР-ефект, но е меко казано контрапродуктивно. Целта е ясна: да се легитимира пред обществото онова, което ще се извърши, а именно: държавния рекет, който правителството ще наложи на инвеститорите, посредством ДКЕВР.
Практически държавата фиксира цената на тока под нейната пазарна стойност, което означава, че всеки търговец, целящ да спечели и от този бизнес, не само, че няма да го направи, а напротив - ще бъде принуден да работи на загуба, примирявайки се с факта, че стойността на разходите по закупуване на продукта (в случая електроенергия) ще му струва по-скъпо от стойността на приходите, които би спечелил при препродажбата. С други думи: ако не е достатъчно мощен икономически - просто ще фалира. За да стане още по-ясно ще задълбаем още малко.
Оказва се, че ДКЕВР, която на 1 юли 2010 г., трябваше да определи цените на електроенергията до 30 юни 2011 г., на практика позволява повишението на цените по цялата верига (включително на производителите на електричество - АЕЦ-и, ТЕЦ-ове,- държавните Национална електрическа компания (НЕК) и Електроенергиен системен оператор (ЕСО)), с изключение на опашката - ЕРП-тата. Излиза, че на всички държавни предприятия, които предхождат частните по веригата, увеличения на признатите разходи са позволени, като за да не се отрази това на крайния потребител и бита, фактичеки се орязва грубо цената само накрая - при ЕРП-тата. Това естествено крие в себе си сериозната опасност за частните предприятия, които единствени от цялата система в условията на еднаква регулаторна рамка, са успели да реализират печалба. Тя при това положение е изхабена и съответно ЕРП-тата се оказват на загуба. Тяхната печалба ще бъде изразходвана, за да се покрият разходите на неефективните държавни предприятия, които открай време са непрозрачни и работят на загуба. НЕК например, чиято функция е да изкупува ток от прозводителите, да го "миксира" и после да продава на ЕРП-тата, правеше възможно по време на тройната коалиция цената на тока да се държи изкуствено ниска, осигурявайки на управляващите пълен медийно-обществен комфорт, като компенсираше загубите на вътрешния регулиран пазар, продавайки на печалба от нерегулирания международен. Когато обаче цените на тока се сринаха вследствие на финансовата криза, подобни операции станаха невъзможни. Предприятието натрупа дългове и заради налетите стотици милиони евро в "черните дупки" - АЕЦ "Белене" и хидровъзел "Цанков камък". Загубите са големи, а все отнякъде трябва да се покрият. И така, стигна се до ситуация, че на НЕК бяха признати разходи с увеличение 7% над предвиденото, а на ЕСО с цели 40%. Иначе казано, макар да се търси оптимизация на разходите, както е в случая с ЕРП-тата, за другите по верига се получава точно обратното.
Оскъпяването на суровините, по-високата тарифа за пренос, ценовата добавка за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), всичко това се пресмята за едните (държавните), като обаче не се приспада и за другите (частните), с довода, че "те са реализирали печалби", тоест наказани са, че са успешни, като им се препоръчва да не протестират, а да си мълчат, защото може да стане страшно. В цифри: до ЕРП-тата се натрупва увеличение в рамките на 5%, което обаче им е забранено те да отразят в своите финални цени.
Но да разгледаме едно по едно обвиненията.
- Аутсортсването на услуги - за жалост слабото ниво на икономическа и финансова подготовка в нашето общество позволи с този сложен термин да бъде грубо злупотребено, като едва ли не той беше представен на обществеността като: "начина за грабеж". А всъщност за какво иде реч: това е начин да се спестят пари, които иначе биха представлявали голям и ненужен преразход на средства. Вместо за всеки клон или подразделение да се назначават личен състав и щат за услуги като счетоводство, поддръжка на офиси и др., те се купуват за много по-малко пари от трета фирма, която се е специализирала само за този вид услуга, предоставяйки я на много по-приемлива цена.
- Самата практика на аутсортсване е одобрена през 2004 г. от ДКЕВР и досега регулаторът не е демонстрирал никакви претенции. На практика излиза, че целият скандал, на който ставаме свидетели, е изфабрикуван, тъй като публично се осъжда нещо, което нормативно е било разрешено. Но най-лютивият прах в очите се хвърля с твърдението, че това оскъпявало цената на тока. Твърдението е невярно, като се има предвид, че от дружествата изрично твърдят, че подобен разход така или иначе никога не е бил отчитан при ценообразуването на тока от страна регулатора.
- Обвинениета в това, че ЕРП-тата не са изпълнили инвестиционните си програми също не издържа на сериозен анализ. Как тогава щяха да генерират печалби, от които да се съберат парите за квази-субсидиите на държавните НЕК, ЕСО, Марица Изток 2?.
Освен че е несправедлива, цялата тази история изглежда и доста дискриминационна. В действителност подобен подход е дори подсъден. След като регулаторът не призна заложените технологични разходи на електроразпределните предприятията и ги смали от 18% на 15%, възникна реалната опасност последните да обжалват своите интереси по законов път. При положение, че определянето на тези разходи вече се е случило преди две години, а финансова рамка за всички участници е 5 г., да се изменят условията по средата на срока на сключения догвор е неразумно и крие своите негативни последствия за нарушаващите договора.
Когато някой е заставен да купува нещо на една цена и да го продава на по-ниска, то той е или целенасочено воден към фалит, или пък целта е просто да му се попречи, да бъде отказан. За сведение: италианската "Енел", която имаше дялово участие в "Марица Изток 3" вече търси купувач, на който да продаде бизнеса си.
Административните, лицензионите, регулационните режими - въобще всички видове пречки пред бизнеса, за страна, в която единственият начин да се натрупа свеж капитал за реализацията на проекти, е чуждата инвестиция, са нещо фатално.
Освен че бяха изпратени маскирани агенти на ДАНС в офисите на ЕBН, освен че бяха назначени регулативен одит, данъчна инспекция и прочие, и прочие, накрая се оказа, че обвинените дружества дори не са получили копие от одита със съответните констатации, а някои от тях вече обякаляха медиите. У някои анализатори остават основателни съмения за преднамерена атака срещу ЕРП-тата. Цялата сага стана повод не един и двама европейски министри да се изкажат за тази откровено протекционистка - ако не и лява! - политика на вмешателство. Някои дори я сравниха с подхода на Путин към чуждите инвеститори. Въпрос на интерпретация.
За финал може би е уместно да направим следното разсъждение: прерогативите на държавата следва да бъдат ясно разписани и да не превишават санитария минимум от правоохраняване, правораздаване, отбрана. Намесата на държавата в икономиката, твърде тежката и необоснована регулация, несправедливото и дискриминационно отношение към инвеститорите могат да имат изключитлено негативен ефект както върху икономиката, така и върху образа на съответната страна пред световната общност. Такъв един негативен образ се отразява пряко върху обема на външната търговия, обема на външните преки инвестиции, като по този начин се намаляват възможностите на гражданите на съответната страна да постигнат един по-висок стандарт на живот, подобрявайки условията си за правене на бизнес.
