Средните брутни заплати във висшите училища са над 1700 лв., заяви пред БНР министърът на образованието Красимир Вълчев.

„Във висшите училища доминират рентиерските модели на заплащане. Не доминира политиката да привлекат млади преподаватели. Те са избрали разликата между най-високите и най-ниските заплати да бъде 2,5 пъти“, обясни той в интервю за предаването „Преди всички“ на програма „Хоризонт“.

Мораториумът върху създаването на нови университети и филиали, заложен в промените в Закона за висшето образование, е временна и недобра мярка, каза просветният министър и изрази надежда тя да действа по-малко време. Министърът очаква до една година да бъде изготвена Национална карта на висшето образование, която да направи диференциация между професионалните направления.

„Броят на висшите училища не е основният проблем пред системата на висшето образование. Проблемът е, че в годините на прехода всички се разраснаха профилно и започнаха да обучават професионални направления, които не са присъщи за техния профил, нямат този капацитет, взимат преподаватели назаем от други висши училища – това, което се опитваме да ограничим. Проблемът е в това, че приемът достигна крайният си предел. Ако преди 30 години се приемаха 30% от завършващите гимназиално образование, през 2016 г. това достигна близо 80%. Сега връщаме назад, но не самоцелно, защото имаме професионални направления, в които имаме недостиг на студенти“, коментира Красимир Вълчев.

По думите му нерационалното търсене на висше образование – търсене само заради самата диплома, е избуяло в социалните, стопанските и правните науки. Тези професионални направления най-много намаляваме, подчерта той и обясни, че това намаление се прави в зависимост от оценката за качество и реализация на висшите училища.

В професионалните направления, в които имаме недостиг на бъдещо търсене, даваме допълнителни стипендии, по-висок прием и по-високо финансиране, посочи министърът на образованието. Той заяви обаче, че се опитват да променят нагласите.

Намалили сме приемът от 58 хил. на 43 хил. за 3 години в държавните висши училища, отчете Вълчев и добави: „Настройваме системата за това да работи с по-малко студенти. Преструктурирането не засяга еднакво всички висши училища“.

Неговите притеснения са, че системата не реагира достатъчно на промените във външната среда. Няма го по-дългосрочният поглед в бъдещето, каза той.

Промените в закона предвиждат министърът да сключва мениджърски договори с ректорите. Ресорният министър обясни тази идея:

„Ние няма да се месим в академичното управление, няма да се месим във финансовото, нито в административното. Министърът няма да може да влияе върху оперативното управление по никакъв начин, нито да сменя ректори. Това, което правим с този механизъм, е да споделяме стратегическото управление. Ние трябва да отговаряме за общия, колективния интерес. Висшите училища имат некоординирани стратегии за развитие“.

Според него няма риск да се прекрачи „червената линия на академичната автономия“.

Едно висше училище трябва да има собствен капацитет, трябва да има стимули да инвестира в собствени преподаватели, да развива собствени школи, категоричен бе още Красимир Вълчев и добави, че противното хвърля съмнение върху качеството на висшето образование.