Гърция се нуждае от подобряване на механизмите за отчет на икономическите си показатели, но проблемите на прозрачността не са причина за различните мнения за устойчивостта на гръцкия дълг. Мнението изрази във Вашингтон управляващият директор на МВФ Кристин Лагард. Финансовата институция все още не е решила окончателно дали и по какъв начин ще участва в третата спасителна програма за балканската държава.

Гърция трябва да подобри отчитането на данните за своята икономика, но прозрачността не е причината за различните позиции за устойчивостта на гръцкия дълг. Според управляващия директор на МВФ Кристин Лагард, балканската държава трябва да подготви нови мерки за икономии, ако не успее да изпълни целта си за първичен бюджетен излишък от 3.5% от БВП за 2017 г. 

"Някои реформи не са завършени, а сега изпълняваните още не дават очакваните от тях резултати, които трябва да освободят силите на гръцката икономика. МВФ се опитва да бъде "безмилостната институция, която казва истината" за последния преглед на икономическите политики на Гърция", заяви Кристин Лагард - управляващ директор на МВФ.

Гръцката централна банка оспорва мнението на МВФ, че банките в страната се нуждаят от 10 милиарда евро капиталов буфер, който да покрие всяка допълнителна помощна програма. В годишния си преглед на икономическите политики на Гърция фондът заявява, че буферът е нужен заради останалите рискове за ликвидността на банковите активи. 

Базираната във Вашингтон институция твърди още, че въпреки успешната рекапитализация, която наля 43 млрд. евро в банковата система, балансите на банките остават уязвими заради високото ниво на лошите кредити. 

Друго притеснение на МВФ е, че половината от капитала на гръцките банки се състои от т. нар. отсрочени данъчни активи, които се разглеждат като непредвидени задължения на държавата. 

Фондът смята, че икономиите, изисквани от третата спасителна програма на стойност 86 млрд. евро, трябва да бъдат облекчени, като се намалят целите за бюджетния излишък и се отпише част от дълга на Гърция.