Европа е изправена пред по-бавен растеж и по-висока инфлация, тъй като войната в Украйна влошава потребителското и бизнес доверие и повишава цените на енергията, заяви в сряда управителят на Европейската централна банка Кристин Лагард по време на нейна днешна визита в Кипър.

"В краткосрочен план ще се сблъскаме с по-висока инфлация и по-бавен растеж", каза тя в реч  в Никозия.

"Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-високи ще бъдат икономическите разходи и толкова по-голяма е вероятността да се окажем в по-неблагоприятния сценарии".

Според основния сценарий на прогнозите на европейската финансова институция, който включва първоначална оценка на последиците от войната, икономиката в еврозоната ще расте с 3,7% през тази година, а не с над 4%, каквито бяха предишните прогнози (през декември 2021 г.), след което растежът да се забави до 2,8% през 2023 г.

В днешната си реч Лагард също така каза, че домакинствата вече са станали песимистично настроени и намаляват разходите си, като и бизнес инвестициите вероятно също ще бъдат негативно засегнати.

Шефът на ЕЦБ посочи, че промените в лихвените ставки ще се извършват постепенно, "за да се управлява тази несигурност", причинена от конфликта между Русия и Украйна.

"Всякакви корекции на ключовите лихвени проценти на ЕЦБ ще се осъществят известно време след края на нашите нетни покупки в рамките на програмата за "количествени улеснения" (APP) и ще бъдат постепенни“, сподели Лагард, добавяйки, че гъвкавостта и възможностите също така са от голямо значение, когато става въпрос за преследване на "ценова стабилност".

И накрая, президентът на ЕЦБ заяви, че "шокът в предлагането", причинен от конфликта, е "тласнал нагоре на инфлацията", като същевременно е намалил икономическия растеж. Тя отбеляза, че цените на природния газа са се повишили с 52% от началото на годината, а цените на петрола - с 64%.