Коментарът е изпратен на Econ.bg от наш читател с потребителско име Underthesun и е публикуван в блога Borsite.net

Или живеем в много интересни времена, или просто човешкото ни съзнание е изострено до крайна степен и обръщаме внимание на всяко събитие в заобикалящата ни среда. През последните години след началото на кризата, сякаш в света се случиха почти всички ужасяващи сценарии, и всички оказаха влияние в България. Като започнем от световната криза, газовата криза, кризата в Гърция, същата в Ирландия, а дали ще се появи в Испания, Португалия, ами Италия... кризата в Египет, военните действия в Либия и екологичната катастрофа в Япония. Като че ли думата "криза", освен че вече е неизменна част от нашия речник, се превърна и в любима такава, която дава възможност на всеки средностатистически българин да се изявява като специалист освен в областта на политиката, жените и футбола (може и в обратен ред), така също и на полето на икономическото познание.

Въпреки това между изброените по-горе негативни събития има известна разлика и тя е, че последните не оказаха очакваното влияние на Българската фондова борса (БФБ). След като изпадна в "свободно падане" в унисон с по-големите си събратя в началото на кризата, борсовият ни оператор показа характер и отказа да следва пътя на възстановяване на останалите си "колеги" и продължи да си пълзи по дъното. В момента, когато световни финансови центрове взеха необходимата им почивка и започнаха да консолидират около върховете си, в очакване на ново гориво, било под формата на парични стимули или положителни данни, БФБ се събуди и показа учудваш импулс за растеж. Учудващ не заради силата си, а заради внезапността си и липсата на преход в настроенията на борсовите участници. Появи се отникъде и абсолютно неочаквано за борсовите коментатори и анализатори. Сила и смелост скрити толкова дълбоко в инвеститорските сърца в последните две години, та чак вече бяха обявени за мъртви от родните ни гурута, които в държавата ни, за добро или за лошо, бог дал много...

Липсата на осезаем спад в съзвучие със събитията по света, говори за това, че положителните настроения не са пролетни и мимолетни, а напротив. Вече май на никого не му прави впечатление увеличения в пъти оборот на БФБ, който поради все още ниските си стойности, е определян от професионалистите с лека иронична нотка като спекулантски. Иронията обаче е във факта, че при риска от инфлация, тези институционални играчи, които насмешливо гледат на капиталовия ни пазар, няма да покажат необходимата им (под страх от национализация) доходност. Не и когато във времена като тези, любимият ти и основен инструмент продължават да са ДЦК.

Да си малък си има своите предимства и недостатъци. Предимствата са, че когато имаш малка и отворена икономика, правителството ти няма кой знае какви възможности да влияе на инвестиционната среда, което е повече от добре. Ако не беше така, в исторически план родните управници отдавна да са ни затрили като държава. Единственото, което се иска от тях, е да създадат работещата система, която да защитава правото на собственост и отношенията, свързани с нея, да гарантират ниско данъчно бреме и да осигурят сигурността на своите граждани. Всеки опит за излишна активност ражда недоразумения като национализацията на пенсионните фондове (ПФ), опита за държавно регулиране на цените и т.н.

В този род на мисли продължението на сагата БФБ и очакваната смяна на собственика до края на годината е нещо положително. Министър Дянков обяви, че шест сериозни стратегически инвеститори са заявили интерес към покупката на борсовия оператор и че до две седмици той ще представи пред правителството визия за развитие на капиталовия ни пазар за следващите две години в съзвучие с препоръките на ЕБВР за развиване на борсата ни, като местен източник на финансиране. В следващата седмица се очакват и новини относно пускането на държавните дялове на енергийните компании на БФБ.

Липсата на посока в момент, когато световните пазари са волатилни и реагират на всяка новина, свързана със събитията в Либия и в Япония, на фона на дългоочакваните мерки, свързани с развитието на борсата ни, показват че след две години силен песимизъм, като че ли нищо не може да помрачи добрите очаквания на търгуващите. И докато в САЩ очакват завръщането на дребните спекуланти, които напуснаха пазара по време на кризата, ние все още очакваме завръщането на институционалните играчи. "Уол стрийт" остана в ръцете на инвестиционните банки, които бяха виновни за случилия се крах, а на БФБ останаха неколцина ентусиасти, които пък нямаха никаква вина за случилото се. Очевидно е, че и двете групи ще са големите печеливши, независимо от разликата в мащабите им. Оборотът на борсата ни все още не отговаря на стратегиите на ПФ, но пък и сегашният не можа да бъде предвиден на фона на обемите отпреди 6 месеца.

Лихвите не са стигнали до нивата, в които банките могат да функционират нормално, така че независимо от очакванията за повишението на цената на парите от ЕЦБ, посоката им ще бъде надолу. При сегашното им състояние те не могат да изпълняват основната си дейност, а именно да кредитират.

Отчетите на публичните дружества, които работят основно за износ, показват, че ръстът на продажбите им не се дължи основно на ниската база от 2009 г. или на временно оживление в световната търговия.

В момента най-големите рискове за бизнес средата в България са свързани с политическата ситуация, популизма и приближаващите избори.

От случващото се през последния месец стигаме до извода, че липсата на посока на БФБ потвърждава положителния тренд.