Днес гледам "Шоуто на Слави" и дискусията по повод отхвърления законопроект за фонда за подпомагане на инвитро зачеването. Без да се опитвам да коментирам кой е прав и кой е крив, мога да заявя, че с поведението си, някои хора извършват политическо самоубийство. И то не просто самоубийство, а публично харакири.

Когато на определен проблем е дадена медийна публичност и/или той се е превърнал по някакъв начин в обществено интересен, и следователно - в обществен интерес, всичко около него е въпрос на PR. Особено преди избори.

Значи председателят на комисията отрече на практика в ефир, че е направил забележка и нещо се е случило, докато куп хора твърдяха, че е. Отделно той каза че законът и идеята били хубави, но нямало да го подкрепи, защото противоречал на законодателството, което той не изказа.

В резултат на това вече около 2 милиона души (което ще подчертая представлява около 80% от гласуващите избиратели) вече са настроени против него, поради собственото му поведение. Защото той не защитава каузата си аргументирано. Също така, всички тези безименни депутати, дето са гласували против законопроекта, сега с помощта на медиите, "Шоуто на Слави", и задвижващата ги група, подкрепяща законопроекта, си направиха невероятно черен PR.

Ясно е, че мръсната кампания за следващите избори тепърва ще започва. И в яката битка на досиета и оплювания не е ясно кой ще оцелее и с какъв успех. Но е сигурно, че този случай и неаргументираното му пред публиката отхвърляне и поведението в комисията, ще окажат своето значение.

Отказалите се да го гласуват подкрепили законопроекта 46 депутати са проявили съпричастие с неаргументираното публично решение, против собствения си законопроект. Аз не мога да приема тази скришност и неаргументираност. Мога да си представя евентуално, че и другата страна има добри доводи за решението си, но ако не ги изявява публично, значи няма.