Държавата търси начин да запази живота на въглищната централа ТЕЦ „Марица изток 2”, която е изправена пред сериозни предизвикателства. Това коментира министърът на енергетиката Теменужка Петкова в студиото на „Здравей, България” по NOVA ТВ. 

Според Петкова обаче сливане на АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ „Марица изток”, за което се заговори през последната седмица, не би било в състояние да реши проблемите на топлоцентралата. Подобна мярка по-скоро би създало допълнителни проблеми, заяви тя, след което добави: Никой няма да вземе решение, което ще постави под риск сигурността на енергийната система и дейността на едно или друго енергийно предприятие. 

Министър Петкова посочи, че основното предизвикателство пред държавната ТЕЦ в енергийния комплекс "Марица Изток" е последица от ограничените квоти за вредни емисии.  В началото на годината цената на СО2 квотите беше около 8 евро на ток, в последните дни достигна 25 евро на тон, посочи тя. 

При сегашните цени на въглеродни емисии от 25 евро на тон, през март 2019 г. централата трябва да плати 466 млн. лева, за да може да работи през следващата година, обясни проблемите министърът. Затова държавата търси варианти да запази предприятието жизнеспособно, тъй като то е ключово за страната и региона, а работна група от експерти обсъжда различни варианти за спасяването на енергийната компания.

Петкова коментира и думите на руския президент Владимир Путин, че България се е отказала от проекта за изграждане на газопровода „Южен поток” под външен натиск. „За да бъдем коректни, трябва да кажем, че ЕС имаше проблеми с проекта „Южен поток” в две направления. Проблемите, които ЕК посочи през юни 2014 година, са че не се прилага законодателството в областта на обществените поръчки и притесненията, свързани с нарушения на третия либерализационен пакет. Тогавашният премиер Пламен Орешарски със свое писмо е наредил спиране на всички действия по проекта, за да се избегне нова наказателна процедура срещу България”, обясни Теменужка Петкова. Тя посочи, че темата с проекта „Южен поток” е назад във времето, а това, което България прави, е  свързано с гарантирането на енергийната сигурност на страната и да запазим ключовото си място на газовата карта на Европа.

Тя обясни и какво се прави от българска страна за постигането на по-изгодни условия при доставките на природен газ във връзка със споразумението между Европейската комисия и „Газпром”. В това споразумение руският доставчик пое ангажимент да създаде пазарни условия при продажбата на природния газ. На тази база трябваше да бъдат предложени промени на всички държави, с които има договори.

„На 6 август тази година „Газпром експорт” информира „Булгаргаз” за споразумението, което е подписано с ЕК и прилага две допълнения към договора с България, които засягат два изключително важни въпроса – възможността за предоговаряне на цената на природния газ и възможността за смяна на входната точка за доставка на България.

В това допълнение към договора, което „Булгаргаз” подписа, има много ясно определени параметри, при които тази цена може да бъде предоговаряна. По новите условия „Булгаргаз” вече може да иска промяна на цената на всеки 2 години, вместо на 4 години, както беше досега.Това обаче става при строго определени условия – когато цената за България се различава от тази на границата на Германия, Франция и Италия”, обясни Петкова.

Цената може да падне, но за да стане това, всяка държава трябва да докаже, че плаща повече отколкото е цената на границата на трите посочени държави. Сега българската газова компания прави анализ на енергийния пазар, за да прецени действията си.