Автор: Радослав Киров*
Бизнес и култура (литература) - две сфери, които на пръв поглед са доста далече една от друга, но които имат много общо помежду си. От една страна, културата (и в частност - литературата, която е обектът ни на внимание), е част от обществото, нещо, което съществува и се развива през цялата история на човечеството и е един от основните белези, които разграничават човека от другите биологични видове. От друга страна, културата (литературата) е открай време продукт, обект на огромно потребление и оттук - печеливш бизнес. Изкуството въобще е бизнес, който има дълбоки традиции, и едва ли някога ще изчезне от пазарната среда в световен мащаб.
Дали така стоят нещата обаче в днешно време в България? Econ.bg се допита до няколко съвременни български писатели и някои от големите български издателства с въпроси за състоянието на модерната художествена литература у нас. Дали тя е доходоносен бизнес, има ли бъдеще, в каква насока търпи развитие, и къде би било полезно да се инвестира?
Широко споделяното схващане, че съвременният българин чете малко, беше отречено от абсолютно всички, с които разговаряхме. Те бяха единодушни, че българинът чете доста, но със забележката, че чете основно масова и недотам стойностна литература. Според тях това, което се рекламира от медиите и постоянно залива средностатистическия потребител от книжарници и сергии, е по-скоро добър маркетингов продукт, отколкото качествена съвременна литература.
Рекламата (и по-скоро липсата й) е най-големият проблем на литературата ни, смята един от най-авторитетните ни писатели - Стефан Кисьов. "Факт е, че липсва менажиране, липсва пазарна политика. Ето, дори и тези романи за българската мафия, които ни заляха напоследък, са едно доказателство, че дори и без да има литературна стойност, книга от български писател с една много добра реклама може да се продава в тираж в десетки хиляди. Значи може да се продават и български книги с много голям тираж. Даже съм сигурен, че ако се прави адекватна реклама, българска литература може да се продава с много по-голям тираж, от който и да е американски бестселър. Защото все пак нас повече ни интересува историята на Маджо отколкото на някой американски мафиот, това просто е по-близо до нашата действителност", счита Стефан Кисьов.
Според него издателските къщи са отговорни за слабото налагане на родната ни литература. От чисто икономическа гледна точка издаването и налагането на български писател е много по-добра инвестиция, като се имат предвид бъдещите възможности за печалба от продажбата на права на чужди езици. Вместо това, родните издатели предпочитат "да играят на сигурно", купувайки правата за разпространение за България на вече доказали възвращаемостта си чуждестранни автори. Това, макар и сигурен, и по-евтин начин за печалба, носи доста по-малки облаги, отколкото дългосрочното инвестиране в български писатели, смята Стефан Кисьов.
Неговото мнение споделя и младият български писател Емануил А. Видински. Въпреки че е по-краен в становището си, Видински смята, че държавата също носи отговорност за развитието на културата и трябва да взема по-дейно участие в развитието й. Според него ролята на държавните субсидии за издаването на българска литература е доста голяма, но за съжаление не дотам ползотворна. "Наистина много издателства разчитат основно на държавни субсидии и това води до много спекулации, защото се получава така, че издателят взема отпуснатата сума от държавния фонд за определена творба, издава я с част от парите, прибира си останалата част и оттам нататък - нищо. Измиват си ръцете, че са си изпълнили задълженията, но не се интересуват дали тази книга ще се купи, не се влагат средства в рекламата й, защото издателят си е прибрал печалбата от субсидията и не му пука особено дали някой е чувал за тази книга и дали въобще ще се купува тя", коментира Емануил Видински.
Различна гледна точка застъпва може би най-популярният съвременен автор у нас - Георги Господинов, който е и един от най-превежданите български писатели в цялата ни история. Той смята, че проблемът е главно в писателите. Макар и да е съгласен с колегите си, че издателствата не се опитват да инвестират в българска литература, а мерките, които предприема държавата, са по-скоро символични, Георги Господинов открива вина главно в съвременните автори. "Не пишат достатъчно интересно... Въпреки, че напоследък се появиха доста добри писатели, смятам, че техните работи просто не са достатъчно адекватни за съвременната аудитория. Наистина забелязвам напредък в литературата ни напоследък. Трябва да признаем обаче, че макар и да имаме нужда от по-добра среда за развитие, вината за неуспехите ни си е основно наша - на писателите", счита той. Самият Георги Господинов е живо доказателство за думите си. Без да му бъде оказвана специална помощ или да е печелил някаква държавна субсидия, неговият "Естествен роман" е преведен на около 15 езика за последните 8-9 години. Той е и единственият от писателите, с които се срещнахме, който твърди, че в днешно време български автор може да се издържа (макар и не да забогатее) от писане на художествена литература.
След като част от писателите прехвърлиха топката у издателите, твърдейки, че в общи линии е тяхна отговорността за популяризирането на българската литература в наши дни, потърсихме становището и на някои от най-популярните български издателства.
Макар и представител на издателската гилдия, изпълнителният директор на пловдивското издателство "Хермес" Валентин Димитров се присъедини по-скоро към мнението на писателите. Той счита, че литературата ни върви в правилна посока, но това, което й липсва, е добър маркетинг и стабилна рекламна кампания. Около една четвърт от каталога на издателство "Хермес" е от български автори. Макар и да не става въпрос само за художествена литература, а за специализирани издания, учебни помагала и др., в пловдивското издателство се налагат все повече млади писатели.
Валентин Димитров разясни, че те работят усилено в областта на рекламата, като в издателството дори има отдел "Маркетинг и продажби", който се се занимава основно с рекламни стратегии на изданията им. "Трудностите в тази насока идват от факта, че липсват специализирани медии за литература, което ограничава достъпа на крайния потребител. В чужбина например, има литературни журнали, както и списания, които са с литературна насоченост и са доста популярни. Добре е, че в големите вестници има рубрики за последните литературни заглавия, но мисля, че това не е достатъчно, наистина имаме нужда от специализирано медийно издание, което да се занимава с художествена литературата". Така Валентин Димитров обяснява още един проблем пред българската литература. Като цяло обаче той е оптимист за развитието й. Според него дори държавната политика напоследък е все по-адекватна, макар и все още да е само "капка в морето". "Според мен с правилна рекламна кампания, налагането на един български автор е много добър ход от гледна точка на бизнеса. Ние работим в тази насока и смятам, че в сегашната ситуация, се справяме сравнително добре", допълни Валентин Димитров.
Мнението на издателя Раймонд Вагенщайн е малко по-различно. Въпреки че неговото издателство "Колибри" е едно от водещите на пазара, в каталога му открихме единични издания на български автори. Проблемът на българската литература според Вагенщайн е главно малкият пазар. "Българската художествена литература се развива нормално, даже положително, въпреки че си остава малка литература, защото българският език е малък. Трудно би могла да стане световна поради малкия ни местен пазар и липсата на качествени преводачи", счита Раймонд Вагенщайн.
На въпроса за ролята на рекламата, Раймонд Вагенщайн изказа мнение, че в книгоиздаването ролята на рекламата не е толкова важна: "Рекламата не оказва такова значение върху продажбите на книги специално, колкото би ни се искало. Важна роля играе т. нар. фактор "hear and say" - "от уста на уста". Ако някоя приятелка ми каже, че благодарение на тази книга е отслабнала, и аз ще си я купя, а не защото съм чула рекламата по радиото. Само една трета от потребителите се влияят от рекламата в книжния пазар. Популяризирането е в голям недостиг понеже отсъства регулатора наречен литературна критика. Това, което има са тези малки "пощенски марки" , които се появяват по вестниците, а те са по-скоро информативни. Но няма истинска литературна критика." Според издателя, ползата от рекламна кампания може да се усети, само ако тя е мащабна, а на базата на българския пазар един издател не може да си позволи голяма рекламна кампания.
Положителен фактор, който Раймонд Вагенщайн отбелязва, са наградите за българска литература, които се присъждат всяка година. Те до някаква степен заместват липсата на литературна критика и спомагат за формирането на общественото мнение. Макар и по-песимистична, гледната точка на г-н Вагенщайн по въпроса за бъдещето на българската литература, се обуславя и от факта, че тя се намира в по-добро състояние през последните 10-15 години, и макар да не може да се предвижда голям бум на съвременната ни белетристика, отвреме навреме се появяват успешни заглавия, които обаче са изключения и само потвърждават сентенцията за правилото, което си има своите изключения.
Нивото на родната ни литература в момента е нормално. Това е мнението на собственика на ИК "Бард" Богомил Самсиев, споделено с уговорката, че издателство не може да бъде авторитет в тази насока, поради факта че почти не печата български автори.
Според Богомил Самсиев във всяка държава се печата повече преводна, отколкото местна литература, но голямата разлика в процентното съотношение между двете при нас се дължи на факта, че нямаме особени традиции в художествената литература. Това, както и фактът, че родният ни пазар е доста малък, са основните тези, с които Богомил Самсиев защити мнението си, че съвременната ни литература и с малки размери и няма тенденции интересът към нея да се увеличи.
В крайна сметка се оказва, че според писатели и издатели съвремената ни художествена литература се намира в доста по-добро състояние от преди, въпреки че мащабите й не са особено големи. С времето тя ще се развива все повече и едва ли може скоро да бъде изместена изцяло от други конкуриращи я явления, като интернет например. Въпреки това е потресаващ фактът, че на устния изпит по журналистика в Софийския университет преди няколко години, когато проф. Георги Лозанов попитал всеки кандидат дали знае някой съвременен български писател, той не получил нито един правилен отговор. От гледна точка на икономическата изгода, можем да заключим, че инвестирането в българска художествена литература е пазарна ниша, която може да се разработи на много по-високо ниво и да се превърне в сравнително печеливш бизнес, но е необходимо дългосрочно инвестиране и добра маркетингова стратегия. Ако трябва да бъдем честни обаче, трябва да признаем, че инвестирането в българска съвременна художествена литература, може и да е доходоносен бизнес, но няма как да сме сигурни, защото никой все още не го е правил в мащабите, които биха показали това.
*Авторът на статията Радослав Киров е на 21 години. Студент е във втори курс в Софийския университет "Св. Климент Охридски", специалност "Българска филология". През 2005 г. е завършил Професионалната гимназия по електроника и електротехника "М. В. Ломоносов" в Горна Оряховица. В момента е стажант в Econ.bg
