Автор: Адв. Димитър Караниколов, https://www.karanikolov.eu
Днес влиза в сила новият Семеен кодекс (СК). Предлагам на вниманието Ви няколко нови негови регламентации, по които няма много коментари в Интернет, но върху тях може би ще се градят отношенията между съпрузите и съответно - разводът им.
Съгласно:
Чл. 14. "Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство."
От текста на досегашния СК е отпаднало "и вярност".
МНОГО важен момент - следователно в бъдеще брачната изневяра няма да се счита за нарушение на брачните задължения. Досега беше обратното - при развод всеки се опитваше да доказва прелюбодейство на другия - за да е той виновен за разтрогването на брака и за да се получи ползване върху семейното жилище.
Тази възможност отпада.
Чл. 16. "Всеки съпруг има свобода на развитие на личността, на избор и упражняване на професия."
По стария текст свободен беше само изборът на професия - без упражняването й, без свободата за развитие на личността.
С други думи - съпрузите не могат да се ограничават един друг. И ако се налага продължителна раздяла за упражняване на професията или за развитие на личността - другия съпруг следва да го приеме.
Всъщност вероятно идеята е била развитие на семейството, чрез развитие на личността на всеки. Без жертване един за друг, а в дух на уважение и зачитане на личните интереси.
Различни са последиците по новия СК и по отношение на съпруга, виновен за прекратяване на брака.
На първо място при развод съдът се произнася относно вината, само ако се поиска това. Досега произнасянето беше задължително. Не се правеше само ако и двамата съпрузи не желаят това и предложат споразумение, уреждащо всичките им отношения. Ставаха едни гадни сцени по съдебните зали, едно линчуване, маскарене, обвиняване в лъжествиделстване и какво ли не.
Много важна е промяната, свързана със семейното жилище - вината вече няма да е основание за възлагане на жилището на не-виновния съпруг (с едно частично изключение).
В останалите случаи, за да се ползва това жилище, е необходимо и доказване на жилищна нужда. Дължи се и наем за ползването. Наемът се определя от съда - по пазарни критерии, доколкото друго не е вписано. Той може да бъде променян. Децата не го дължат разбира се. Уточнен е и срокът на ползването на жилището; ако то е собственост на близки на не-ползващия го - до една година. Досега нямаше такава горна граница.
Безспорно има и други важни новости. В следващите дни ще анализирам и тях.
*Авторът адв. Димитър Караниколов е партньор на Econ.bg