От началото на годината управляващите повтарят все едно и също - няма достатъчно приходи и затова имаме толкова голям бюджетен дефицит. Публикуваните данни за изпълнението на консолидирания държавен бюджет през май обаче, разказват съвсем различна история.
Първо се говореше, че спадът на постъпленията от ДДС се дължи на ниския внос, което е така до февруари, когато постъпленията от налога върху вносни стоки са със 7.5% по ниски от събраните за същия период на миналата година. През март обаче постъпленията са под 0.2% по-ниски, отколкото са били през първите три месеца на 2009 г., а през април и май те са по-високи от събраните тогава. Т.е. вносът не е виновен за слабото представяне на общите приходи от ДДС, виновни са ниските вътрешно търсене и инвестиции.
Опозицията обвиняваше управляващите, че с вдигането на акциза върху тютюневите изделия са разширили сивия сектор и са засилили контрабандата. От статистиката за търговията на едро и дребно не могат да се направят категорични изводи за официалното потребление на тютюневи изделия, тъй като тя ги представя в група с храните и напитките. Постъпленията от акциз върху тютюневите изделия обаче дават обща представа за случващото се. През март постъпленията са под тези от миналата година с едва 5.9%, което най-вероятно се дължи на по-сериозно презапасяване през предходната година. През април, когато влезе в сила и новият акциз за цигарите, постъпленията са с 1.7% по-високи от тези за същия период на предходната година. Съмнения за ръст на нелегалната търговия с цигари може да има единствено през май, когато приходите от акциза върху тютюневите изделия са с 12.8% под нивото си от предходната година. Тук обаче трябва да се помнят две неща: по-високата цена на акциза влезе в сила едва в началото на април, а промяната в потребителските преференции отнема време; по-високата цена на цигарите, предвид липсата на ръст на реалните доходи, кара някои потребители да се ориентират към тютюневи изделия с по-ниски цени, да ограничат консумацията им или въобще да престанат да ги купуват. Т.е. цената на цигарите има чисто пазарен ефект - понижаване на консумацията или заместване с продукт на по-ниска цена и отделно от това може да се говори за контрабанда, но в какви размери е трудно да се каже само от тези данни. Освен всичко това обаче до май е възстановен акциз върху тютюневите изделия в размер на 102.4 млн. лв., който ако се прибави към приходите за месеца, излиза, че те са с 2.5% над постъпленията за същия период на предходната година, което е още един удар по теорията за ръст на контрабандата и недостатъчните приходи.
Като става въпрос за възстановяване на средства, не бива да се пропуска и възстановеният данъчен кредит, който през май е с 218 млн. лв. по-висок, отколкото през май 2009 г. Ако това се прибави към сметката за общите постъпления от ДДС, те намаляват с 12%, в сравнение със сегашните данни, които представят 20% спад на приходите от налога. Тази подробност обаче не бива да се забравя, защото държавата може чисто счетоводно да "подобри" представянето си, ако задържи по-дълго данъчния кредит, което по никакъв начин не отчита въздействието на икономическите фактори върху приходите от налога. Също не трябва да се забравя, че високите постъпления от ДДС през миналата година се дължаха до голяма степен на еднократна финансова инжекция през декември 2008 г., когато правителството изхарчи близо 2 млрд. лв. от бюджетното свръх превишение. Като се прибави възстановеният акциз към общите приходи, излиза, че през май са събрани с 1% повече средства, отколкото за същия период на изминалата година.
Постъпленията от преките данъци наистина намаляват, като основната тежест идва от корпоративния данък, който към май е събрал с 26.8% по-малко приходи, докато данъкът върху доходите на физически лица е събрал с 1% по-малко. Това е напълно естествено след като през изминалата година икономиката на страната се сви с 5%, а през първото тримесечие на тази година спадът бе 3.6%. След като се произвеждат по-малко продукти и доставят по-малко услуги, спадът в приходите от налога не може да е неочакван.
Всъщност развитието на цялата приходна част едва ли може да се нарече изненадващо, тъй като правителството, в лицето на Агенцията за икономически анализи и прогнози, очакваше спад в потреблението и инвестициите, което е ясно, че ще засегне постъпленията от косвените данъци. Това, което е изненадващо. е, че разходите са все толкова високи. Запазването на високите социални разходи предвид ръста в безработицата и тежката икономическа ситуация може да е спорно от академична гледна точка, но в крайна сметка е политическо решение и те са с 16.4% над миналогодишното си ниво. При разходите за заплати обаче се наблюдава увеличение през първите два месеца, а също и през май, като общите разходи към май надвишат миналогодишните с 3.2%, въпреки съкращенията. При текущата издръжка имаше ръст през първото тримесечие, който бе компенсиран с понижение през април и май и общите разходи са намалели с 5.5%. Най-голям спад има при капиталовите разходи - с 23.9%, но известна част от тях се дължи на разплащане на миналогодишни задължения, т.е. инвестициите в нови проекти са още по-малко.
Проблемът на бюджета очевидно не е липсата на приходи, защото такива има. Високите разходи обаче остават факт, въпреки лекото свиване на текущите разходи и сериозния спад на капиталовите, които представляват едва 10% от консолидираните разходи без вноската за бюджета на ЕС. На практика експанзивната фискална политика на правителството не се използва за стимулиране на икономиката, а за заплати на чиновници, пенсии, социални помощи. Резултатът обаче няма да е ръст на потреблението, защото несигурната икономическа ситуация, в която се намираме, има още по-негативни ефекти от реалния спад на доходите. С други думи държавата трябва да създаде спокойствие на икономическите агенти - като вземе мерки в бъдеще да не се вдигат данъци и осигуровки; като подобри услугите, които предоставя срещу сегашните нива на налозите; като създаде привлекателна среда за местни и чуждестранни инвестиции; като помогне за започналото преструктуриране на икономиката или поне не му пречи.
