Редовна практика на управляващите е да слагат каруцата пред коня. В понеделник Министерството на финансите публикува проект на държавния бюджет за 2016 г. и Средносрочна бюджетна прогноза за 2016-2018 г. Последната включва и консолидирана фискална рамка, т.е. колко общо ще събере държавата под формата на приходи в държавния бюджет, бюджетите на НОИ, НЗОК и общините, и колко ще изхарчи. Добре, но като не са приети данъчните закони и като липсват бюджетите на НОИ и НЗОК, как се изготвя обща прогноза за консолидирания бюджет?
Бюджетът на НЗОК претърпя няколко трансформации. В момента е предоставен на министъра на здравеопазването за становище и чак тогава ще има яснота как изглежда. Единствената информация за бюджета на НОИ е, че го няма, което означава, че социалните партньори не са се разбрали все още, но и той участва в средносрочната програма. Реално в момента се правят анализи и се водят дебати за котката на Шрьодингер, която може да е жива, но може и да не е. Ако бюджетът на НЗОК е 3,3 млрд. лв. вместо 3,2 млрд. лв., какъвто е последният вариант, това може да доведе до компенсиране за сметка на други разходи, както стана с първата актуализация на бюджета през 2014 г., или до по-висок дефицит, както стана с втората актуализация. Но кое от двете ще бъде, ще разберем едва след като бъдат публикувани всички бюджети, които са част от консолидирания бюджет, а дотогава ще хвърляме боб.
За бюджетната процедура през миналата година може да се прояви разбиране, тъй като новото правителство точно беше дошло на власт и му беше необходимо технологично време, за да се запознае с бюджетните параметри и да включи своите политики в тях. Тази година обаче, както и всяка предишна, процедурата винаги е такава сякаш се обсъжда духът на бюджета, а не неговите параметри. С други думи управляващи и опозиция създават шумотевица и напрежение по принцип, а не във връзка с конкретни политики.
Например, ще има ли реформа в МВР или в здравеопазването, така че да не приплакват всяка година за допълнителни средства? Ще има ли административна реформа, какво е нейното изражение и как ще оценим в края на 2016 дали тя е била успешна или не? Вместо това всяка година обсъждаме колко ще е дефицитът и дали няма да е по-голям, колко точно ще е новият дълг (не се прави разлика между нов и новоемитиран), дали стимулира икономиката или не и т.н. А бюджетът си остава непроменен от години – изготвя се и се харчи непрозрачно, в него не намират място приоритетите на правителствата, управлява се ръчно (т.е. има голяма разлика между гласувания бюджет и неговото изпълнение), а в края на годината се оказва, че нещо не е предвидено и са необходими допълнителни разходи.
Коментарът е публикуван от Института за пазарна икономика. Автор: Калоян Стайков.
