В последните седмици обстановката около планираните преговори между ЕС и САЩ за споразумение за свободна търговия се нажежава още повече. С подобна реторика можем да очакваме изключително напрегнати и интересни месеци и занапред.
Идеята
ЕС и САЩ са два колоса, които бяха ударени изключително силно от икономическата криза и все още остават със сериозно забавяне в икономически план. В условия на победоносен икономически марш в азиатския регион (най-вече на Китай), те са длъжни да потърсят завръщане към силните икономически позиции. Транс-тихоокеанското партньорство (Trans-Pacific Partnership, TPP) с 11 държави-участници е силен коз в ръцете на САЩ, но недостатъчен. Трилитералното споразумение между Китай, Япония и Южна Корея е във временна стагнация в противоречие с идеята за „студена политика – топла икономика”. Изключително важна роля за това изигра кризата около островите Сенкаку или Дяою на китайски, която доведе до невиждано от години охлаждане на отношенията между Китай и Япония. Това обаче също не е достатъчно и затова доскорошните безапелационни хегемони търсят пътя към успеха посредством засилено двустранно партньорство под егидата на свободната търговия.
Европейската Комисия официално ще започне преговорите със САЩ на 14 юни. Притиснати от времето, двата колоса търсят финализиране на споразумението до края на 2014 година. Към момента трансатлантическите инвестиции между двата участника осигуряват 6,8 милиона работни места. Дневният паричен поток пък възлиза на респектиращите 2,4 милиарда долара.
Споразумението за трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (Trans-Atlantic Trade and Investment Partnership, TATIP) по план най-общо ще включва елиминиране на тарифите в търговията със стоки, премахване или поне намаляване на бариерите в търговията със стоки, услуги и инвестиции, както и има за приоритет хармонизацията на регулациите и стандартите.
Прогнози и ползи
Изгледите варират според различните източници и експертни оценки, но следват някои общи закономерности. Прогнозите сочат, че постигането на успешно споразумение между ЕС и САЩ ще увеличи средно Брутния вътрешен продукт (БВП) на всеки участник с над 1%. Печалбите за ЕС ще възлизат на над 100 милиарда долара годишно, а тези за САЩ ще гравитират около 90-95 милиарда долара. Пактът ще отговаря за близо 40% от световното БВП и над 1/3 от световния търговски поток. Позициите и на ЕС, и на САЩ, ще бъдат далеч по-солидни, като наред с всичко, естествено, се очаква и разкриването на близо 2 милиона нови работни места.
Пречки и спорни моменти
Въпреки моментният позитивен поглед на евролидерите и американската администрация, участниците ги очаква бъдеще на изключително тежки преговори. Предишните опити за подобно споразумение между двата гиганта завършиха с крах, и именно поради това редица анализатори смятат, че преговорите са обречени в зародиша си.
Проблемите се ширят на няколко фронта – селското стопанство, културата и синхронизирането на стандартите и регулацията. Поне за момента Франция е най-сериозният и гласовит участник, който припомня за наличието им.
Френският министър на търговията Никол Брик набляга на две теми – отбраната и културата. Критиката ѝ е, че американският публичен пазар в сферата на отбраната е безапелационно затворен и няма как САЩ да очаква Европа да отвори своя пазар при подобни условия. Великобритания също се присъединява към подобно осъждане, като е вероятно към двата еврогиганта да се включат и други страни.
Остри реакции си спечелиха и плановете на ЕК да включи аудио-визуалната индустрия в преговорния пакет. Франция има стриктна културна политика още от преговорния кръг в Уругвай от 1993 година – държавно субсидиране на френските продукции, както и запазване на квотния принцип относно чуждото изкуство.
Културната индустрия отговаря за общо 4,5% от БВП на ЕС и осигурява 8,5 милиона работни места. САЩ с явно недоволство определя подобни мерки като „протекционизъм в сферата на културата”. Критиците на жертването на евроиндустрията освен всички доводи прилагат и член 167 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), гарантиращ „опазването и закрилата на културното наследство от европейско значение”. Вълната се отприщи и със създаването на петиция от името на редица реномирани европейски артисти (Педро Алмодовар, Михаел Ханеке, Бела Тар, включително българския Камен Калев) и дори американеца Дейвид Линч, в която се настоява за отписване на индустрията от преговорите.
Безспорно най-тежка обаче ще е битката в агрикултурната сфера, където фокусна тема ще бъдат генно модифицираните храни (ГМО). Франция отново се явява най-върлият противник на ГМО с години наред традиции на контра-ГМО движение. Като цяло европейските страни са известни с негативното си отношение към генната модификация, приета добре в САЩ и за която американците винаги са лобирали активно в рамките на преговорите.
Поредната, но със сигурност не и последната спънка пред преговорите ще се окаже и интелектуалната собственост и политиката спрямо личните данни и потребителската конфиденциалност. САЩ има изключително черна хроника в опитите за прокарване на спорни законодателства като SOPA, PIPA и доста дейно участие в ACTA, предизвикала масови протести по света, но най-вече в Европа. Към момента важи и нов проблем за виртуалното пространство и потребителите в лицето на CISPA. Синхронизирането между САЩ и ЕС в тази насока също няма да е никак безоблачно.
Кратки изводи
Както се вижда, преговорният процес между двете икономики ще е изключително труден. Още преди самото му начало не прозират, а направо излизат на ярък преден план редицата проблеми, които изискват изключително умела дипломация и компромиси и от двете страни. Извън дискусиите на високо равнище, голям фактор ще окажат и европейските и американски граждани в качеството си на потребители и на производители. Според много от тях подобен пакт ще защити едрите играчи на пазара и ще подбие малкия и средния бизнес.
*Източник на коментара е блогът Bad Apple.
