Българският мед има отлични показатели, заяви пред БНР председателят на Обединения български пчеларски съюз Михаил Михайлов.

„Нямаме основание да смятаме, че българският мед се фалшифицира. Единични случаи винаги има и е естествено да се очаква. В общия случай, когато говорим за качество и показатели – българският мед е ненадминат“, категоричен бе той в интервю за предаването „Преди всички“ .

Като основен проблем на пчеларството Михайлов посочи ниските изкупни цени. Според него една от причините за това е, че българинът не е научен да консумира мед и съответно търсенето не е много голямо. По думите му нашенецът консумира между 300 и 500 грама годишно, което е изключително малко. Другата причина за ниските изкупни цени е вносът на чуждестранен мед, който подбива цената.

Михайлов коментира и друг проблем на пчеларите – пръскането. 

По документи е забранено пръскането през деня още през 2016 г., но на практика се пръска целодневно, категоричен е той.

Съгласно наредбата пръсканията трябва да се извършват през нощта до 10 часа сутринта. Михайлов подчерта, че има санкционирани, но те са единични случаи. В Закона за пчеларството и наредбата има посочени санкции за физически и юридически лица:

„Нормативно всичко е направено и то много хубаво. Единственото, което пречи, е липсата на контрол. Грижата за него е на Българската агенция за безопасност на храните, които се мотивират с това, че нямат административен капацитет, нямат хора“.

Има създадена работна група, която да направи промени в наредбата и да детайлизира някои аспекти.

Пчеларите разчитат и на общоевропейската гражданска инициатива с настояване в дългосрочен план да се върви към забрана на пестицидите. В рамките на една година трябва да се съберат 1 млн. подписа в ЕС, като за България са необходими 15 хил. Според Михайлов няма да има проблем със събирането им:

„Тази инициатива е насочена към обръщане на 180 градуса на философията, а именно възвръщане на дребното пчеларство, възстановяване на местообитанията на насекомите, възстановяване на дребното земеделие, вкарване на интелектуален потенциал, научни теми и разработки и т.н. – неща, които са коренно различни от досегашния начин на разбиране на земеделието“.