Като не се подготвя за поетапно затваряне на въглищни централи, а го отлага, правителството залага социално напрежение, увеличени разходи в бъдеще и финансови рискове за държавната енергетика. За това предупреждава в доклад Центърът за изследване на демокрацията

Като не се подготвя за поетапно затваряне на въглищни централи, а го отлага, правителството залага социално напрежение, увеличени разходи вбъдеще и финансови рискове за държавната енергетика. За това предупреждава в доклад Центърът за изследване на демокрацията, който анализира проекта на Интегриран национален план за енергетика и климат на България (НПЕК).

Без сериозна ревизия на целите, заложени в сегашния проект на НПЕК, България няма да постигне "въглероден неутралитет" до 2050 г., предупреждават авторите на доклада.

В сегашния вариант на плана липсват амбиция, дългосрочна перспектива и ясна визия за посоката на българския енергиен преход, се посочва в доклада. В него се подчертава, че планът разчита, изненадващо, основно на въглищни, газови и атомни енергоносители до 2030 г. Заложените цели за устойчивата енергия според анализаторите са прекалено ниски (25% за дела ВЕИ в крайното енергийно потребление, 27% за енергийната ефективност и 15% за междусистемната свързаност). Едновременно с това Европа планира до 2050 г. зелената енергия да е водеща.

Отлагането на затварянето на въглищните централи може да е пагубно за енергийния преход и може да доведе до много по-високи разходи в бъдеще, предупреждават анализаторите. Според тях правителството вместо да разчита на европейски дерогации, за да поддържа изкуствено тези централи, трябва спешно да разработи план как да запази работните места на миньорите и енергетиците след затварянето им.

Експертите препоръчват зависимите от въглища райони да се преобразуват в центрове за производство на електроенергия от ВЕИ и зелени иновации, каквито са най-добрите практики в Европа. Така, вместо да се съкращават, ще се създават нови работни места, ще се използват инженерните кадри и съществуващата инфраструктура и ще се постигнат икономически ползи без да се рискува сигурността на електроенергийната система.

Като друга слабост на плана те изтъкват, че вместо приоритетно да подкрепя вятърната, соларната и геотермалната енергия, проектът предвижда съществено увеличение на дела на биомасата в микса от ВЕИ. Прекомерната зависимост от биомаса може да има странични ефекти, като например обезлесяване на огромни територии и влошаване на качеството на атмосферния въздух, предупреждава ЦИД.

Докладът напомня, че за по-екологично използване на дървесината е необходимо дългосрочно да се прилагат мерки за повишаване на качеството на биомасата, за спирането на незаконната сеч, за модернизирането на методите за изгаряне и възстановяване на капацитета за съхраняване и обработване.

Авторите на доклада установяват, че като стимулира употребата на биомаса, планът не е предвидил специален финансов механизъм за използването й. Вместо да се ограничава с подмяната на остарелите печки и котли на дърва, държавата би могла да стимулира изграждането на общи средни по величина мощности за централизирано отопление в селските райони и малките градове, е препоръката на анализаторите.

Автори на доклада са анализаторът Мартин Владимиров, старши анализаторът д-р Тодор Галев и директорът на Икономическата програма на центъра Руслан Стефанов.