Не се регистрира увеличаване на спестяванията в евро. Българите правят това в периоди на нестабилност. При влизането ни в еврозоната няма да има загуби на спестяванията в лева, защото ще запазим сегашния фиксиран валутен курс и те ще се трансформират по него. Това каза в в интервю за БНР Петър Андронов, председател на Асоциация на банките в България и главен изпълнителен директор на Обединена българска банка след сливането със СИБанк.

Той уточни, че същият този валутен курс ще е курсът, с който ние, живот и здраве, някой ден ще влезем в еврозоната. „Тоест, сегашните спестявания в левове ще се конвертират по същия този курс в евро. С други думи, няма да загубим от спестяванията си от тази трансформация", подчерта Андронов.

Запитан ще тръгнат ли цените на стоките нагоре с въвеждането на еврото и ще скочи ли инфлацията, Петър Андронов отбеляза: "Всичко това се контролира, подготвя. Има мерки, с които се осигурява наблюдение върху цените. А и нека не подценяваме пазара! Изобщо не трябва да подценяваме пазара. Който си позволи да използва това, за да закръгли и мъничко да добави към цената си, скоро ще бъде изхвърлен от пазара. Нека да имаме малко доверие и на натрупания опит и на знанието, което е събрано. То не показва никакъв сериозен инфлационен потенциал."

Андронов обясни, че всички критерии, които трябва да изпълним формално за присъединяване към "чакалнята" на еврозоната (ЕРМ II), отдавна са изпълнени, но уви, за съжаление, това не са всички изисквания - вече има и нови, които, макар и неформализирани, стоят много сериозно на масата. По думите на Андронов, те са свързани с други теми, които не са само финансови.

"Така че, макар и финансово да изглеждаме в добра кондиция и да сме готови да влезем, политически също - имаме като че ли най-добрата диспозиция за всичките години, откакто сме в ЕС, все пак трябва да сме умерени оптимисти, да сме предпазливи, за да не създаваме излишни високи очаквания", предупреди председателят на Асоциацията на банките в България.

В отговор на въпрос за устойчивостта на българската банкова система Петър Андронов посочи, че от фалита на КТБ досега са се случили много неща - оценката на качеството на активите на банките, същественото подобряване на кредитните им портфейли и намаляването на дела на лошите кредити (по официална статистика той e паднал под 10%). "Българската банкова система не е по-стабилна или по-нестабилна от средноевропейската. Тя е в добра кондиция, използва добрите години на растеж, за да подсили своя капитал", подчерта Андронов.

Той не смята, че всички други страни-членки на еврозоната, които бяха приети преди нас, непременно са имали по-стабилна и по-солидна банкова система. „По-скоро ЕЦБ и изобщо страните от еврозоната са предпазливи и ще се вглеждат абсолютно във всеки елемент, който формира нашата среда, включително не само финансов и банков, за да избегнат неблагоприятни събития, каквито имаше например в Гърция и в други страни-членки, чиито банкови системи впрочем са доста по нестабилни от нашата", обясни Андронов.

Той прогнозира, че до края на годината лихвите ще останат на сегашните си нива. "Бидейки във валутен борд, ние зависим от политиката на Европейската централна банка, а тя ще започне повишение на лихвените равнища, когато се увери, че има инфлация в еврозоната по-висока от 2% и то устойчиво. Тоест, ние наблюдаваме индекс, индикатор, който е даже извън нашата юрисдикция, и от него можем да съдим какви действия предстои да предприеме ЕЦБ. Накратко най-вероятно, съдейки по досегашните стойности на инфлацията, на растежа в еврозоната, на безработицата, на растежа на заплатите, по-вероятно е до края на годината наистина лихвите да останат на сегашните нива, но с все по-голям и нарастващ потенциал за корекции нагоре през следващата година от ЕЦБ. Такова е консенсусното очакване на всички на международните пазари", обобщи Петър Андронов.