В коментар на социалните и икономическите тенденции икономистът проф. Боян Дуранкев отбеляза, че идеите за господството на тоталния пазар започват да отстъпват, но неравенството продължава да се задълбочава заради несъвършенствата на пазарната икономика.

За съжаление идеологията, която властва, и която продължава да господства е, че пазарът е абсолютният регулатор на всичко, включително даже, както се  вижда, и в политиката. Но тази идеология, тя е създадена тогава, когато не е имало даже монополи, камо ли пък сегашните транснационални корпорации и глобополи, които напълно промениха логиката на пазара, особено в условията на научно-техническата революция и се оказа, образно казано, както казват и в САЩ, че 99 процента бедни хора работят за един процент, които стават все по-богати и по-богати, а другите (средната класа-бел. ред.) остават на нивото на доходите на 70-та или 80-та година от миналия век. 

Що се отнася до България, ако се погледне реалното потребление, физическото потребление на човек от населението, то две трети от българите потребяват с около 20 до 30 процента по-малко, отколкото през 1990-та година, която не е най-добрата година на България. Така че противоречието е огромно и така, както се дефинира от специалистите, това е противоречие между обществения характер на демокрацията, която изисква общи, хоризонтални и свързани решения, и частният характер на присвояването на пазара, който е обхванат от една голяма група, но не многочислена разбира се, банкери и големи производители. 

Проф. Дуранкев подчерта, че според много анализатори вече е ясно, че тази система, която е в момента, не работи добре не само за обществото, но също така за екологията и за бъдещето на децата и на нашите внуци, като очерта алтернативата така - Промяната, която е необходима, е изработване на цялостни планове-програми също така, които да бъдат дългосрочни, целеви програми и които да решават  - като започнем от екологичните проблеми, от глобалното затопляне, с формите на енергия, която ще консумираме в бъдещето, и стигнем до образоването и здравеопазването на децата и внуците - нещо, което е напълно нормално в една система като европейската, където разчитаме на така нареченото равенство на достъпа, тоест и най-бедният човек в Европейския съюз да има шанса неговите деца да не останат чистачи или миньори, а да могат да станат лекари, композитори или каквото и да било друго. 

Анализаторът подчерта, че ролята на държавата в икономиката трябва да стане по-сериозна, а тезата, че ако всичко се остави на силите на пазара, на принципа - лесе фер (от фр. laissez-faire)- общественото благосъстояние ще нараства, вече е опровергана:

Промяната, която се набелязва в икономическата теория и в дискусията като се започнем от Стиглиц, Кругман в определени периоди и продължим - даже сред китайските автори и руските автори е, че държавата трябва да се върне в позициите си първо на крупен производител на блага. По този начин тя ще конкурира частния бизнес, който е ориентиран само към печалбата, и второто нещо е, че държавата трябва да се превърне в един диригент на икономиките, да насочва къде е индикативно, къде директивно, по някакъв начин да насочва към развитие и към по-добра координация тези икономики.

Разбира се, не става дума за връщане към времената от преди 90-та година или 1985-а година, както беше в СИВ, подчерта проф. Дуранкев и поясни - Става дума за една фина настройка или фина пренастройка на икономиките към задачите, които са поставени пред днешното общество. 

Във връзка с това анализаторът подчерта важността на стъпките в икономиката, които ще предприеме следващото българско правителство.