Коментарът е изпратен на Econ.bg от наш читател с потребителско име Underthesun и е публикуван в блога
Borsite.net
През първото тримесечие на 2011 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на България е нараснал само с 0,5%, по-малко от средната стойност за 2010 г. Това се дължи на изключително слабото потребление от домакинствата и публичните компании, въпреки че износът поддържа добър възходящ ръст от 4.6% на тримесечие. Това се посочва в анализ на одиторската компания Ernst&Young, съдържащ лятна прогноза за развитието на държавите от еврозоната.
За 2011 г. анализаторите прогнозират растеж на БВП за България от 3,2%. През следващите две години очакванията са той да достигне 4,8% (за 2012 г. ) и 5,6% (за 2013 г.), основавайки се на големия догонващ потенциал на българската икономика и нейните силни резултати от периода преди кризата. Ниска инфлация и ускоряване на темпа на растеж на БВП до 3,3% на годишна база през 2012 г. са част от очакванията за България, посочени в последния тримесечен анализ за икономиката на страните от Централна и Източна Европа, подготвен от анализаторския екип на "УниКредит".
Заради трудностите в процеса на възстановяване в България и влошените перспективи пред световната икономика икономическият екип на " УниКредит" очаква икономическият растеж да загуби част от скоростта си през следващите месеци. Въпреки това прогнозите за 2012 г. са за ускоряване на темпа на растеж на реалния БВП до 3,3%, от 2,8% през 2011 г. Това в комбинация с по-ниската инфлация ще улесни възстановяването на сектора на домакинствата.
Прогнозите на екипите на "Уникредит" и Ernst&Young излязоха наскоро. Очевидно е, че очакванията са положителни. Благодарение на световния финансов и икономически колапс, двадесетте години лутане и преди това почти половин век безплодни и глупави експерименти, започна бавната трансформация и чистенето на неефективни дейности и откровени заблуди. Поради двете си локални кризи (в началото на прехода и Виденовата зима), България може би е на път да изгради икономиката си на базата на ниски данъци, ниски задължения и финансова стабилност, и най-вече намалено държавно участие. В контекста на събитията в Гърция последното е изключително важно. Нещо неприсъщо за Балканите… От една страна имаме губеща съседка с почти държавна икономика, а от друга примерите на Естония или Полша с нейната шокова приватизация в началото на прехода.
България има все още много задачи пред себе си, за да модернизира икономиката си. Все още имаме нереформирани области като здравеопазване, правосъдие и сигурност. Пенсионната реформа бе отложена. Съществуват съмнения за картелиране в сферата на банковите услуги, подобно на това в телекомуникациите отпреди няколко години. Подобни явления се наблюдават и при търговията със селскостопански стоки и горива. Това са едни от основните въпроси за решаване пред управляващите. Как да създадат равноправни условия за търговия, които ще изострят конкуренцията и ще подобрят ефективността на цели отрасли. Надеждата, че в първите години на демокрацията ще бъдат поправени сгрешените основи на икономиката ни, се изпари отдавна. От друга страна двадесет години по-късно вече самият пазар изисква тези промени. Конкуренцията между държавите за привличане на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) е огромна и никой няма да ни чака. Особено пък за да може шепа хора да правят пари по един изключително нагъл и безрисков начин, ползвайки по един или друг начин държавна или квази такава протекция. Не можем да отчетем и факта, че България се представя сравнително добре в кризата и това се вижда при сравняване на макропоказателите със сходни нам държави.
Нещо подобно в друг мащаб разбира се, наблюдаваме на Българската фондова борса (БФБ). Дружествата показват добри резултати, като не липсват и актове на недобросъвестност от страна на определени мажоритари или инвеститори. Но дори и това показва, че сме пазар, на който са присъщи и някои лоши практики. Това, което липсва на борсовия ни оператор, липсва и в самата държава. Доверие! Понякога за него се използват и думите "пари" или "свежи средства". Всъщност говорим за едно и също, и то липсва. А защо е така - причини много…
Не трябва да забравяме, че при предишното правителство всичко, което излизаше за България в западната преса, беше в контекста на ширещата се корупция, отвличания, убийства, спрени фондове, нагласени конкурси, Батко и Братко, Гергов и Панаира и АЕЦ, в която никой не иска да инвестира. Имаме застаряващо население с отложена пенсионна реформа. На всичкото отгоре сме и съседи на Гърция. А и все още е жив споменът за най-верния сателит на Русия.
Всичко това трябва да бъде променено и да бъде създадена и представена нова визия на България. Изграждането на имидж е дълъг и постоянен процес. Нека стане ясно на всички, че на Балканите има държава, която има ниски данъци, ниско дългово бреме и не е клиент на МВФ; че съществува място, където има воля за приватизация и за намаляване на чиновническия апарат.
Надявам се, че ще дойде ден, когато ще променим и стандартите си, и отношението си към уродливите форми на бизнес, практикувани у нас, които оставят у публиката горчилката на ДДС-икономиката и лошия чалга вкус. Изборът е лесен и предрешен. Поне така мисля аз. Или предпочитате да сте акционер и съдружник в "Мостстрой"!?